Дневният сън помага на мозъка да се „презареди“, да погледне човек на проблем от друга, по-положителна страна и да вземе по-правилно решение.
Сънят през светлата част от денонощието е полезен и необходим и този факт е признат от специалисти по съня.

Дневният сън благотворно влияе на състоянието на сърдечно-съдовата система. Ако човек поспи около 45-60 минути след силна стресова ситуация, то повишилото се кръвно налягане се понижава и се връща към нормалното. Организмът се възстановява и човек е готов отново за работа.

Много успели хора смятат, че е необходимо да се подремва през светлата част на денонощието след напрегната първа половина на деня.

Уинстън Чърчил - за първи път въвел терминът „възстановяващ сън“, твърдейки, че следобедният сън му помагал да възстановява яснотата на мисленето си, която му била необходима за приемането на важни държавни решения във военно време. Той твърдял, че е желателно човек да си поспива между обеда и вечерята.

Маргарет Тачър - строго забранявала на своите помощници да я безпокоят между 14 и 30 и 15 и 30 часа, тъй като си почивала.

Бил Клинтън - също казвал да не го притесняват в 3 часа през деня.

Леонардо да Винчи – спял по няколко пъти през деня, тъй като творял през нощта.

Наполеон Бонапарт – също си позволявал да спи през светлата част от денонощието.

Въпреки че Томас Едисон не бил във възторг от своя навик през деня, но все пак ежедневно изпълнявал този свой ритуал.

Елеонора Рузвелт, жената на американския президент Франклин Рузвелт възстановявала своята енергия с дневен сън, когато ѝ се налагало да прави важни изявления.

Президента Джон Кенеди ежедневно обядвал в леглото си, а след това сладко заспивал.

Други известни любители на дремките през деня са Алберт Айнщайн, Йоханес Брамс .

Как дневният сън влияе на състоянието на организма?

Сънят през деня спомага за възстановяването на бодростта – препоръчва се човек да си поспива общо 20-30 минути, за да възстанови работоспособността и вниманието си. Такъв кратък сън няма да стане причина за влошаването на качеството на нощния сън.

Дневният сън предотвратява „прегарянето“- в съвременния свят хората постоянно бързат без да спират, като се стремят да постигнат заложените си цели.

И в това състезание без спиране, човек се стресира, изразходва физическите и душевните си сили, започва да се разочарова.

Дневният сън възстановява организма, понижава напрежението, дава възможност на човек да преосмисли ситуацията.

Сънят засилва сетивните възприятия – дневният сън подобрява функцията на сетивните органи /зрение, слух, вкус/. След събуждане се повишава се повишава творческата активност, поради това че мозъкът „се отпуска“, на повечето хора им идват нови идеи.

Дневният сън намалява риска от сърдечно-съдови заболявания – тези, които спят през светлата част от денонощието поне 3 пъти седмично, са с 40% по-нисък риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Учените твърдят, че дневният сън е „силно оръжие“ против инфаркт на миокарда.

Дневният сън повишава производителността – множество медицински изследвания са установили, че работниците стават по-непродуктивни през втората половина на работния ден.

И само 30 минути дневен сън са достатъчни, за да се възстанови производителността на служителите и да се върне продуктивността на нивото, което е била в началото на деня, тоест от пред 10 часа сутринта.