„На детето нищо не му е интересно, не иска да посещава кръжоци нито пък да спортува“ – типично оплакване на съвременните родители.

Нека разберем защо това се случва, и най-важното – какво да правим.

Повечето съвременни майки и татковци се придържат към 2 противоположни позиции.

Едните претоварват детето с развиващи занимания, за да намерят и разкрият неговите таланти възможно най-скоро.

Други решават да не „лишават детето от детство“, като му позволяват да се наиграе и да се развива със собствено темпо.

Родителите не трябва да изпадат в крайности, за да остане мотивирано детето за цял живот.

Съвет №1 – определете цел

Много родители сами не знаят какво искат, и обикновено това много вреди на детето.

Да допуснем, момченцето тренира тенис, паралелно ходи на курсове по английски.

А след това го записват в елитно училище, където се очакват високи резултати.

Родителите могат да бъдат разбрани, правят големи финансови вложения, искат най-доброто от детето, но резултатът обикновено е противоположен.

То не успява с всичко едновременно, не му достигат нито морални, нито физически сили.

Постепенно от умора и непрекъсната надпревара то престава да иска каквото и да било.

Този процес е продължителен и незабележим, много лесно може да се пропусне.

Какво трябва да се направи?

Към 11-12 години вече трябва приблизително да е ясно, по какъв път ще поеме детето. Това може да е учене и в бъдеще – университет.

Тогава спортът остава само за поддържане на форма.

Ако ще се занимава с професионален спорт, тогава не трябва да изискваме много от детето в училище.

Съвет №2 – реално оценявайте способностите на детето

Често мотивацията убиват занятията, които децата просто не харесват.

Родителите виждат дъщеря си като балерина, а тя е висока с широки рамене, родена е за плуване.

Там тя би била номер 1, а в балета изглежда, сякаш не на място на фона на миниатюрните момиченца.

Единствено, което може да се постигне с налагането на родителите, е детето да започне да се срамува от своето тяло и да мисли, че изглежда по-зле от другите.

Какво е решението?

В ранна възраст е най-добре детето да се запише на гимнастика или на танци.

Това е основата на всеки вид спорт, стойка, гъвкавост, баланс.

А след това наблюдавайте: как детето си играе на двора, какво прави – бяга или обича спокойните игри?

Какви са физическите и генетичните му данни?

Ако сами не можете да определите, обърнете се към треньор по спортна ориентация?

Това е специалист, който може да определи, за кой спорт детето има заложби.

Същото се отнася и за дарбите за музика, рисуване и други занимания.

Съвет №3 – променете отношението си към грешките

Образователната ни система се основава на факта, че грешките са нещо лошо.

За тях пишат двойки, ругаят, на децата се внушава, че трябва да се срамуват от тях.

Какво може да се направи?

На първо място трябва да е ясно на родителите, че в процеса на обучение детето е длъжно да греши поне в 80% от случаите.

Ако прави всичко правилно от първия път, това означава, че програмата е твърде лека за него, и не се развива.

Учителите трябва да са на същото мнение, а и вие като родители постоянно да си го припомняте.