Човечеството се примири с факта, че компютрите няма равни в запомнянето и възпроизвеждането на информация.

Но все още надвиваме машините в споровете. Поне засега.

Отдавна е известно, че умните машини са се научили да надвиват професионалистите в стратегическите игри, сред които шахматът.

Дори сме съгласни, че изкуственият интелект прекрасно се справя с голям брой данни.

А ако изкуствения интелект започне да се справя с човешките задачи – да разбира фини намеци, нюансите на речевия оборот и дори да разчита човешките емоции, ще е възможно ли е да удържим победата в спора?

Тази способност, с изследванията на която се занимават все повече научни организации по цял свят, позволява на хората да вземат по-ефективни решения в бъдеще.

Да научим машината да спори

До неотдавна създаването на интелектуална машина, способна да привежда аргументи и да отстоява гледна точка, се е смятало за неизпълнима задача.

Смисълът, разбира се, не е в това да научим изкуствения интелект да спори за паркомясто или на тема кой е наред да изхвърля боклука.

Вместо това машините, които умеят да спорят, в бъдеще ще могат да научат хората да оспорват доказателства, да търсят алтернатива и уверено да вземат решения, подобрявайки така качеството на дебатите.

Това спомага за повишаване на ефективността на вземане на решения във всичко – от инвестиране на средства до борба с престъпността и подобряване на качеството на здравеопазването.

Но обучаването на компютрите на навиците на човешкото общуване и обяснение какво означава даден аргумент в спора, е много трудно.

За да си представим важността на аргументите, трябва да се обърнем към съдебните зали.

Представянето на доказателства е основа на съдебния процес.

Но социалните норми, законовите хипотези, емоционална чувствителност повлияват на това как адвокати, съдии и съдебни заседатели формират доводи и изразяват мисли.

Въпреки това през последните няколко години учените обмислят дали е възможно да моделират някои аргументи, за да ги превърнат впоследствие в алгоритъм на изкуствения интелект.

Сред учените това понятие е известно като технология на аргументацията.

Освен това бяха разработени нови методи за обучение на машини на изкуство на изграждане на аргументация.

Изследователите в тази област се обръщат към философията, лингвистиката, информатиката и дори към правото и политиката, за да проучат на какво се базира изкуството на водене на дебати.

Например, в Британския университет Дънди отдавна са били проучени трудове за риториката от преди 2000 години.

Целта била да разберат как се построява аргументацията по време на публично изказване.

В резултат на бързия прогрес в тази област, от феномена се заинтересовали десетки изследователски лаборатории по цял свят.

Мащабът на изследването по въпроса за технологичната аргументация не е сравним с никакви други открития от последните 20 години.

Защо небето е синьо?

Означава ли това, че скоро машините ще станат блестящи оратори и ще завладеят света. По-скоро, не.

И това може да се обясни с пример от ежедневието.

До неотдавна, дори най-напредничавите разработки в областта на изкуствения интелект стига до задънена улица, поради замяна на прости местоимения.

Например, ако кажете на персоналния асистент: „Харесва ми Еми Уайнхаус. Изпей ми нещо от нейния репертоар “- програмата не може да разпознае, че местоимението нейният се отнася за Еми Уайнхаус.

Най-вероятно това ще зарадва тези, които вярват в машинния апокалипсис.