Как заспиваме?

Да, правим го всяка вечер, понякога дори по-често, но самият процес на заспиване остава тайна.

Международна група изследователи от университета Кеймбридж се опитва да разбере какво се случва с тялото и мозъка на човека по време на задрямване.

Това е преходен период между бодърстване и сън.

Учените измерват и анализират този процес, при който напълно съзнателен, контролиращ своите действия човек, преминава в състояние на безсъзнателност и сънища.

Изследователите също се опитват да разберат истина ли е, че това е един от най-креативните периоди за хората.

Макар и невробиолози вече отдавна внимателно да изучават активността на главния мозък по време на сън, досега малко се знае за самия процес на заспиване.

Някои заспиват много бързо, други се нуждаят от много време.

Риск от нещастни случаи

Преходният период от бодърстване към сън обикновено отнема от 5 до 20 минути.

Но в този междинен период хората се държат по различен начин.

Някои просто и постепенно се потапят в сън. Но за други не всичко е толкова просто.

Трети пък задрямват, а след това отново се връщат към бодростта.

Тези хора сякаш се колебаят между желанието да поспят и от не по-малко силното желание да бодърстват.

Има и хора, които напълно съзнателно могат да спират процеса на заспиване.

Той назовава моментите на бодърстване и сън с мъглата на съзнанието.

През това очите се покриват с пелена, вниманието около която се притъпява, а в главата започват да изчезват осъзнатите мисли.

Процесът на заспиване може да бъде свързан с нещастни случаи и сериозни грешки в необходимото поведение.

По време на работа човек може да е напълно бодър например, но всъщност да започват да заспиват, което е свързано с много големи рискове.

Главата натежава

Ако правите нещо скучно на работа, то най-вероятно няма да заспите пълноценно, то най-вероятно няма да заспите пълноценно, но съвсем неусетно главата може да ви натежи.

Сами забелязват как губите нишката около вас и започвате да задрямвате.

Дрямката може да доведе до сериозни проблеми.

Особено ако сте зад волана или сте заети с още нещо, което изисква концентрация, мисли и вземане на решения.

Учените от Кеймбридж също изучават как се променя скоростта на реакция на заспиващ човек.

Опитите са насочени към това да се направи опит за определяне на началото на процеса на заспиване.

Интересно е защо нещастните случаи, заради заспиване в работата или зад волана най-често се случват с десничари, а не с леваци.

Учените също се надяват, че изследванията на активността на главния мозък по време на заспиване и събуждане могат да помогнат на хората.

Да мечтаеш наяве

Но в процеса на заспиване има и положителни страни.

Ако се съди по всичко останало, този момент на мечтаенето е някак свързан с креативността.

В този преходен период хората се чувстват по-разкрепостени, а това помага за запазване на креативността.

Имаме повече свобода на самоизразяване – в това състояние сме готови да правим грешки.

Много художници, писатели и музиканти отдавна говорят, че най-добрите идеи често им идват наум, когато заспиват.

Това също обяснява навика на много хора да отлагат важните решения за утре, тъй като в процеса на заспиване и събуждане наум могат да ни дойдат най-интересните мисли.