Откриването на правилната дистанция в отношенията е трудна задача и за майката, и за дъщерята. В настоящето, в което се поощрява сливането и съответно се усложнява търсенето на идентичността, става все по-трудно да се намери най-правилната дистанция.
В детските приказки за момиченца, било то Снежанка или Пепеляшка, се описва сблъсъка с тъмната страна на майката, въплътена в образа на злата мащеха или жестоката кралица. За щастие, действителността не е толкова ужасна – като цяло отношенията между майката и дъщерята стават все по-добри в сравнение с по-рано – по-близки и по-топли. За това способства и съвременната култура, изтриваща разликите между поколенията.
Днес всички сме като войници, отбелязват психолози, и на това реагира модата, предлагайки ни едни и същи блузи и маратонки. Рекламата използва това растящо сходство, провъзгласявайки, че между майката и дъщерята има страшно много общо, и ги представя едва ли не като близнаци. Но сближаването поражда не само радост.
Това води до сливане, което поставя под заплаха идентичността на двете страни.
Затруднения се появяват от факта, че ролята на бащата намалява, и на практика в семействата доминиращ е само единият родител, а и в обществото цари култ към младостта.
Уравняването кара жените да поставят пред себе си 2 принципно важни въпроса. За майката как да съхрани близостта, и същевременно да остане на своето родителско място? За дъщерята – как да се отдели, за да опази себе си.
Опасно сближаване
Отношенията с майката са основа на нашия психически живот. Майката не просто влияе на детето, за него е заобикаляща среда, и отношенията с нея са отношения със света. От тези отношения зависи създаването на психически структури на детето. Това се отнася както за момичетата, така и за момчетата. Но на дъщерите им е по-трудно да се отделят от майката. И защото са 2 момичета, и защото майката често я възприема като свое продължение, ѝ е трудно да види в дъщеря си отделен човек.
Но може би, ако майката и дъщерята не са толкова близки от самото начало, и проблеми нява да възникнат? Точно обратното – недостигът на близост с майката в ранното детство често води до опити за компенсация в бъдеще, когато порастващата дъщеря се старае да се хареса на майката, да бъде колкото се може по-близо до нея. Сякаш това, което се случва сега, може да се пренесе в миналото и да се промени.
Това движение насреща – не е любов, а желание да получи нещо от майката. Но и за майчиното желание да се сближи с дъщерята, да съвпада с нея по вкус и възгледи, като понякога това струва не само любов. Чувството е толкова тягостно, и майката може да се опитва да се отърве от него, като се отъждествява с дъщеря си – „Дъщеря ми е красива, това означава, че аз също.“
На първоначално доста объркан семеен сюжет отразява влияние и обществото. Като в последното йерархията на поколенията често е нарушена или съвсем не съществува. Причината е в тревогата, която възниква, когато обществото престане да се развива. Всеки от нас е по-тревожен, отколкото член на успешното общество. Тревогата ни пречи да правим избор и да установяваме граници, както между отделните хора, така и между поколенията.