На пръв поглед, стъклото не е много подходящ заместител на счупена кост.

Но британски хирурзи установиха, че т.нар. биостъкло не само е здраво, колкото човешка кост, но може и да пружинира и дори да се бори с инфекциите. Какво означава това за медицината?

През 2002 г. Иен Томпсън, специалист по лицева костна реконструкция на лондонския кралски колеж получава обаждане от отчаян пациент.

Няколко години преди това преживява нещастен случай.

Автомобил губи управление и се качва на тротоара, от което настоящият пациент на Томпсън прелита през капака и си разбива лицето.

Чупи и една крехка кост, която задържа очите в техните орбити

Без тази тънка, не с повече от милиметър диаметър кост очите потъват дълбоко в черепа, сякаш искат да се скрият там.

Но и зрението се влошава, губи фокус, трудно се разпознават цветовете.

Пациентът, който бил на около 30 години, работел в авиацията и помагал за смяна на проводниците в самолетите.

След травмата той вече не можел да разбере, къде е синият и къде е червеният проводник.

3 години хирурзите се опитвали да му помогнат да възстанови нормалното положение на очната ябълка.

Първо използвали изкуствени импланти като заместител на счупената кост, после конструирали имплант от собственото ребро на пострадалия.

Но и двата опита се оказали неуспешни.

Във всеки от случаите след няколко месеца в организма се развивала инфекция, което се съпровождало със силни болки.

Лекарите вече не знаели какво да правят

Щом разбрал каква е ситуацията, Томпсън, предложил да направи първият в света имплант от стъкло, който да задържи очите на пациента в техните орбити в нормално положение.

Идеята за използване на стъкло за тази цел, тъй като материалът е крехък и чуплив, изглеждала контрапродуктивна.

Ако сложим в човешкото тяло парче обикновено стъкло за прозорци, то бързо ще бъде покрито от съединителна тъкан и след известно време ще бъде отхвърлено.

А когато сложим биостъкло, то започва да се абсорбира, отделя йони, които разговарят с имунната система и говорят на клетките какво да правят.

Така тялото не възприема биостъклото като нещо чуждо, и то се сраства с костите и с меките тъкани. Стимулира образуването на костен материал.

Томпсън успява да постигне изискуемия резултат доста бързо.

Почти веднага младият мъж успява да си върне нормалното зрение и способността да разпознава цвета.

И 15 години по-късно няма никакъв проблем с очите.

През това време лицевият хирург продължил да използва биостъкло като имплант и оказал ефективна помощ на повече от 100 пациенти, пострадали при катастрофи с автомобили и мотоциклети.

Всъщност биостъклото работи дори по-добре от собственият костен материал.

Това е, защото когато се абсорбира, постепенно отделя натриеви йони, унищожавайки бактерии.

Така напълно случайно се оказва, че биостъклото има умерен антибактериален ефект.

Назрява революция?

Биостъклото е изобретено през 1969 г. от американския учен Лари Хенч.

Веднъж в автобуса той разговарял с полковник, който неотдавна се върнал от виетнамската война.

Полковникът казва на Хенч, че макар и съвременните медицински технологии да спасяват живота на ранените в боя, те не могат да опазят техните крайници.

Този разговор силно впечатлява учения, който решава да изостави своите изследвания в областта на междуконтиненталните балистични ракети.

И се опитва да създаде биоматериали, които да не се отхвърлят от човешкия организъм.