Открити са гени, които отговарят за оцеляването при рак на панкреаса.

Преживяемостта при рак на задстомашната жлеза се определя от 4 гена, установиха учените.

Мутациите в тях намаляват шансовете за оцеляване, и колкото повече гени са засегнати, толкова шансовете са по-ниски.

Изследването ще позволи направата на по-точни прогнози при заболяването.

Ракът на панкреаса е едно от най-коварните и смъртоносни онкологични заболявания

Според оценки на Националния институт по онкология в САЩ, през 2017 г. статистиката ще се попълни с повече 53 000 нови случаи на рак на панкреаса и то само в щатите.

Болестта стана причина за смъртта на известни хора, сред които основателят на Ейпъл Стив Джобс, оперният певец Зураб Соткилава, британските актьори Джон Хърт и Алън Рикман.

Аденокарциномът е най-разпространеният тип тумор на панкреаса, който се среща в 80% от случаите

До ден днешен наличието на връзка между генетичните особености на пациента и развитието на заболяването не бяха установени.

За материал за изследване послужиха туморите на 356 души, много от които се подложили на лечение в болници при изследователски институти

Учените извлекли ДНК от тъканите на туморите и от техните прилежащи тъкани.

Изследователите обърнали внимание на активността на гените KRAS, CDKN2A, SMAD4 и ТР53.

Както показало изследването, при пациентите, при които 3-4 гена били изменени, общата преживяемост и ремисията били по-кратки, в сравнение с тези, при които били изменени само 2 от гените.

Годишната преживяемост на пациенти с мутации на 1-2 гена съставлявала 14.1%, а при тези, при които мутации били открити в 4 гени – само 8.2%.

Изменението на всеки от гените намалявало двугодишната преживяемост с 6-20%, петгодишната – почти до 50%.

Изследването помага да се разбере как молекулярните особености на рака на панкреаса влияят на индивидуалната прогноза за пациента

Дава информация и на лекарите как да работят с пациентите.

А това е важно като материал за по-нататъшни изследвания.

Ракът на панкреаса е агресивен, а коефициентът на преживяемост е доста нисък.

Пациентите,които са се решили на оперативно лечение, имат няколко пъти по-високи шансове, а най-добър резултат дава съчетанието на химиотерапия и операция.

Но използването на генетични данни дава възможност за най-точно прогнозиране как се развива заболяването при всеки отделен пациент.

Една от опасностите на рака на панкреаса - няма специфични симптоми, затова и често се открива в късен стадий

Въпреки това съществуват редица общи симптоми, които могат да сигнализират за заболяването и да обосноват провеждането на диагностика.

Сред тях са болки в гърба и кръста, необяснимо отслабване, чревно разстройство, промяна на поведението на червата, например, образуване на фекалии, които не потъват.

За ранна диагностика на рак на панкреаса през тази година учените предложиха много ефективен начин.

Анализът се базира на 5 протеина, характерни за тумора.

Тези белтъци се съдържат във везикулите – миниатюрни мехурчета, образувани в клетките на тумора и циркулиращи в кръвообращението.

В тях също бил открит и съответният на туморите генетичен материал.

Определянето става с помощта на златни частици, които се свързват с мехурите на тумора.

И свойствата на частиците да излъчват светлина се променят, което позволява да се открие и коварното онкологично заболяване, но във все още безопасен стадий.

Точността на метода е 84%, и сега учените се надяват, че с негова помощ ще могат да откриват и предракови състояния.