Пролотерапия, пролиферативна инжекционна терапия – това е метод на алтернативната медицина, в основата на която е идеята за активизация на собствените сили на организма.
Същността на метода е проста – трябва да се въведе нещо, което дразни в областта на сухожилията. Инжекцията трябва да отключи процес на пролиферация – разрастване на съединителни тъкани чрез активно делене на клетки. Връзките и сухожилията отново стават здрави, болката отминава и подвижността се възстановява.
Могат ли да се излекуват вече пострадали тъкани чрез допълнително увреждане и какво мисли пролотерапията за съвременната наука?
Травма за заздравяване – малко история
Идеята за травмиране и раздразнение на тъканите за активизация на репаративни /възстановителни/ процеси съвсем не е нова. Още древните римляни са забивали нажежени в тялото на ранените гладиатори. Не ги забивали директно в раните, а например, в раменните стави, които опитвали да лекуват.
Хипократ също използвал този метод – за лечение на ранени войници. Първоначално обгарял със закален метал раната, за да спре кръвотечението. Но забелязал, че активизират процесите на възстановяване на сухожилия и връзки.
С развитието на медицината закаленото желязо се сменя с инжекции, раздразващи тъканите вещества. Известни са случаи на използване на този метод още в края на 19-ти век.
Същност на метод на пролотерапия
Целта на пролотерапията е възстановяване на сухожилията и връзките. Връзките закрепват помежду си костите в ставите, а сухожилията прикрепват мускулите към костите. По света са немалко хората, които страдат от редовни разкъсвания и разтежения, получени при:
• Спорт;
• Чести падания в напреднала възраст;
• Проблеми с координацията;
Връзките и сухожилията отслабват, в тях се появяват микроразкъсвания и вече не са толкова еластични. На този фон се повишава подвижността на ставите на фона на влошаване на тяхната стабилност, мускулите получават спазми – възникват болки и ограничение на подвижността на човека.
Възпаление по собствено желание
Какви раздразващи вещества не се използват, за да се предизвика възпаление на мястото на присъединяване на връзките към костната тъкан. Естествено е, че тези вещества трябва да бъдат асептични, тоест възпалението трябвало да бъде локално, в конкретния участък на организма. Обикновено раздразващия компонент се въвежда заедно с антисептик – обезболяващо.
Факт!
Следва да се отбележи, че идеята за локално увреждане на тъканите с лечебна цел в съвременната медицина. Например, при процедурата по склерозиране на вени. В лумена на вената, която трябва да се прекъсне, се въвежда специално вещество склерозант. Сред най-популярните препарати от тази група са детергенти, които разрушават клетките в повърхностния слой на вената. И така предизвикват фиброза на тъканите, което води и до слепване на вените отвътре, тоест до склерозиране. Това свойство на склерозантите е подходящо и за пролотерапията.
Специалистите разграничават 3 разновидности на препарати за „разтърсване“ на ставите:
• Химически дразнители
В този списък влизат органични съединения като феноли и дъбилни киселини – танини, които предизвикват възпаление и стимулират процеса на образуване на колаген. Освен това в пролотерапията се използват също и склерозанти, например, натриев моруат. Това е натриева сол на мастните киселини, които се съдържат в рибеното масло.
• Осмотични агенти
Така се наричат веществата, които изтеглят водата от клетките, а това води до възпалителна реакция на фона на обезводняване. Например, осмотични агенти са глюкоза и глицерин, които активно се използват в пролотерапията.
• Микрочастици
Използва се и прах от пемза, въвеждането на разтвора е сигнал за събиране на макрофаги.