„Страхувам се, че ще заприличам на майка си“ – защо и как да справим с този страх

Мария
Написана от Мария септември 1, 2016 00:26

„Страхувам се, че ще заприличам на майка си“ – защо и как да справим с този страх

Акценти:

  • Сходство - физическо
  • Уязвимост - бъдеще
  • Характер - общи черти

Свързани:

loading...

„Каква ще бъда след 20-30 години?“ – много жени си задават този въпрос. Но някои от тях мисълта за сходство с майка им – сега или в бъдеще, сериозно ги тревожи и дори плаши.

Защо и какво да правим с този страх?

„Гледам майка си и виждам уморена, раздразнена жена, която постоянно очаква нападение и същевременно изисква любов “, признава 30-годишната Елена, и се страхува да стане такава.

Особено, когато забелязва, че разговаря с децата със същия недоволен тон.

Подобни сме на своите родители, сходството е неизбежно. Отчасти то е заложено в гените, възниква и в резултат на възпитанието и подражанието. Но по-различен начин се отнасяме към това сходство.

Ако ни харесва нашата усмивка, фактът, че прилича на майчината едва ли ще предизвика неприязън, продължава психотерапевта.

Но ако не ни харесва тона, с който разговаряме с децата, ще бъдем още по-недоволни, забелязвайки, че е подобен на тона на нашата майка.

„Искам да бъда само себе си“

При всички нас има несъзнателна потребност да се отличаваме от родителите заради утвърждаването на собственото аз. Потребността от самоутвърждаване често се реализира под формата на протест.

Бунтуваме се против начина на живот на родителите и против тях самите.

Ако тази конфронтацията не е могла да се състои в тийнейджърска възраст, например, родителите са били твърде уязвими или, напротив авторитарни, възниква по-късно, обяснява психоаналитика Бриджит Ален-Дюпре.

По-късно придобива форма на открито съперничество с родителите „аз съм по-добра от теб“ или остава скрита и се проявява в нежелание да бъдем подобни на тях.

Неприемането на сходството с някои от родителите означава в този случай страхът не става сам по себе си в пълна степен.

При жените този страх е по-силен заради предчувствия, че тя е призвана да повтори майчината съдба, на момиченцата от много рано започват да им говорят за това, че им предстои в бъдеще да станат майки.

Възниква противоречие – сценарият е известен, но ни е необходима собствена роля. И се опитваме да станем максимално различни от предходната изпълнителка.

„Нямам свобода на избор“

„Ако майката гледа на дъщерята като на свое продължение, разчита, че тя ще изпълни нейните мечти, изисква изпълнение на нейните указания, дъщерята трудно се отнася към себе си като независима личност, продължава психоаналитикът.

В бъдеще ще усеща, че са я лишили от избор. Когато хващаме себе си за сходството, чувстваме се, че с нас се случва нещо, на което не можем да се противопоставим.

Наподобяваме на компютър, който изпълнява зададени действия в съответствие със заложената в него програма. Така нашата пасивност може да се потисне. “

„Виждам се стара“

Общите черти на характера и физическото сходство води до това, че гледайки майка си, жената разбира, че някога и тя ще стане на толкова години, колкото е тя сега.

Трудно е да се отнасяш с ентусиазъм към възрастта в обществото, където старостта се подценява.

За детето майката е могъща и вечна, изглежда, че винаги е била и винаги ще бъде. Но ние вече различаваме новите бръчки на лицето на майка, виждаме нейната уязвимост.

Разбираме, че ни предстои същия път, и се плашим от своето вероятно бъдеще. Пред нас изникват въпроси, ще бъде по-добре или по-зле?

Мария
Написана от Мария септември 1, 2016 00:26
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи