Често чуваме, че лошите емоции не трябва да се потискат, а трябва да се приемат и да се използват.

Можем ли да направим това, без да изпадаме в безкрайни самосъжаления?

Отговорът се крие по-скоро в самодистанцирането.

Опитвайки се да признаем и да реагираме емоционално на случило се лошо събитие, често навлизаме в кръга на повтарящите се мисли, и ни става все по-зле.

Как е най-добре да обмисляме тежките обстоятелства, за да не зацикляме върху обиди и лоши спомени?

Отговорът е свързан с навика сами да се дистанцираме.

Защо е важно да се самодистанцираме?

Когато си представяме емоционално възбуждащи подробности как са ни обидили, реагираме от позицията на самопотапянето.

Самодистанцирането ни дава възможност да направим крачка назад и да погледнем към себе си и към ситуацията по-обективно.

По данни на изследвания на Итан Ф.Крос, професор по психология, самодистанцирането помага по-добре да разбираме своите реакции.

А емоционалната болка и признаците на стрес стават все по-малко.

Тези, които успели да се самодистанцират, само след няколко седмици или месеци страдали много по-малко при споменаване на неприятно събитие.

Също те не били толкова склонни да си заравят главата в един и същ проблем.

Благодарение на самодистанцирането лошото събитие се превръща в полезен опит.

Това помага за адаптивна саморефлексия – вместо потапяне и неприятни спомени човек се учи да реконструира неприятното събитие.

Но не за да преживяваме болката отново, а за да си вземе поука.

Благодарение на самодистанцирането лошото събитие се превръща в полезен опит.

Тази практика има и други предимства.

Агресивните мисли и чувства стават по-малко, а навиците за грамотно поведение в конфликтната ситуация се подобряват.

Самодистанцирането на практика

Представете си, че двете ви деца са се скарали.

Да ги наречем Томас и Джесика.

Двамата се чувстват обидени, ядосват се и се оплакват един от друг на родителите. „а той каза…“, „а тя направи…“

Това е позиция на самопотапяне – всеки се фокусира само върху собствените си чувства, без да се съобразява с тези на другите.

Твърде разгневени са, за да погледнат на ситуацията отстрани.

Ако ги оставите да си починат един от друг, а след това ги помолите да погледнат на ситуацията през очите на страничен наблюдател, тяхното отношение към ситуацията ще се промени.

Изместването на гледната точка силно влияе на възприемането и на действията.

Този подход може да изглежда леко изкуствен или твърде примитивен.

Но многобройни изследвания показват, че промяната на гледната точка влияе силно на това как възприемаме събитията и как ще действаме в бъдеще.

Ако разрешавате собствените си трудности или учите децата да се справят с проблемите, ще ви помогнат няколко техники:

1. Представете си се като страничен наблюдател

В буквален смисъл си представяте муха на стената, която наблюдава вашата ситуация.

Или помислете как на тази ситуация би реагирал ваш съобразителен приятел.

Неотдавнашно изследване показа, че това е много ефективен метод, когато на 5-годишни деца представяли батман и ги питали какво би направил той в тази ситуация.

Това им помагало да се дистанцират от проблема и да го разрешат по-ефективно.

2. Пишете за това

Измислете история, която помага за абстрахирането от ситуацията и за обяснение на негативното събитие.

Участниците в изследването, които практикували емоционалното писмо, се самодистанцирали по-ефективно, в сравнение с тези, които размишлявали за ситуацията.

3. Фокусирайте се върху своето бъдещо АЗ

Въображаемото пътешествие във времето помага за дистанцирането на случващото се в настоящето.