Често чуваме, че лошите емоции не трябва да се потискат, а трябва да се приемат и да се използват.
Можем ли да направим това, без да изпадаме в безкрайни самосъжаления?
Отговорът се крие по-скоро в самодистанцирането.
Опитвайки се да признаем и да реагираме емоционално на случило се лошо събитие, често навлизаме в кръга на повтарящите се мисли, и ни става все по-зле.
Как е най-добре да обмисляме тежките обстоятелства, за да не зацикляме върху обиди и лоши спомени?
Отговорът е свързан с навика сами да се дистанцираме.
Защо е важно да се самодистанцираме?
Когато си представяме емоционално възбуждащи подробности как са ни обидили, реагираме от позицията на самопотапянето.
Самодистанцирането ни дава възможност да направим крачка назад и да погледнем към себе си и към ситуацията по-обективно.
По данни на изследвания на Итан Ф.Крос, професор по психология, самодистанцирането помага по-добре да разбираме своите реакции.
А емоционалната болка и признаците на стрес стават все по-малко.
Тези, които успели да се самодистанцират, само след няколко седмици или месеци страдали много по-малко при споменаване на неприятно събитие.
Също те не били толкова склонни да си заравят главата в един и същ проблем.
Благодарение на самодистанцирането лошото събитие се превръща в полезен опит.
Това помага за адаптивна саморефлексия – вместо потапяне и неприятни спомени човек се учи да реконструира неприятното събитие.
Но не за да преживяваме болката отново, а за да си вземе поука.
Благодарение на самодистанцирането лошото събитие се превръща в полезен опит.
Тази практика има и други предимства.
Агресивните мисли и чувства стават по-малко, а навиците за грамотно поведение в конфликтната ситуация се подобряват.
Самодистанцирането на практика
Представете си, че двете ви деца са се скарали.
Да ги наречем Томас и Джесика.
Двамата се чувстват обидени, ядосват се и се оплакват един от друг на родителите. „а той каза…“, „а тя направи…“
Това е позиция на самопотапяне – всеки се фокусира само върху собствените си чувства, без да се съобразява с тези на другите.
Твърде разгневени са, за да погледнат на ситуацията отстрани.
Ако ги оставите да си починат един от друг, а след това ги помолите да погледнат на ситуацията през очите на страничен наблюдател, тяхното отношение към ситуацията ще се промени.
Изместването на гледната точка силно влияе на възприемането и на действията.
Този подход може да изглежда леко изкуствен или твърде примитивен.
Но многобройни изследвания показват, че промяната на гледната точка влияе силно на това как възприемаме събитията и как ще действаме в бъдеще.
Ако разрешавате собствените си трудности или учите децата да се справят с проблемите, ще ви помогнат няколко техники:
1. Представете си се като страничен наблюдател
В буквален смисъл си представяте муха на стената, която наблюдава вашата ситуация.
Или помислете как на тази ситуация би реагирал ваш съобразителен приятел.
Неотдавнашно изследване показа, че това е много ефективен метод, когато на 5-годишни деца представяли батман и ги питали какво би направил той в тази ситуация.
Това им помагало да се дистанцират от проблема и да го разрешат по-ефективно.
2. Пишете за това
Измислете история, която помага за абстрахирането от ситуацията и за обяснение на негативното събитие.
Участниците в изследването, които практикували емоционалното писмо, се самодистанцирали по-ефективно, в сравнение с тези, които размишлявали за ситуацията.
3. Фокусирайте се върху своето бъдещо АЗ
Въображаемото пътешествие във времето помага за дистанцирането на случващото се в настоящето.
