Токсоплазмозата е легендарно заболяване, превръщащо хората в шизофреници. И се разпространява от котки. До колко са истина тези народни легенди?

1. За заболеваемостта
Повечето хора са убедени, че никога не са боледували от токсоплазмоза. Но напразно. Ако човек няма диагноза „токсоплазмоза“, това съвсем не означава, че страда от това заболяване.
Смята се, че с токсоплазмоза са заразени от 6 до 90% от населението на планетата, в зависимост от държавата. Средно може да се говори за около 500-1.5 млрд. и повече. Обследванията на населението на антителата към токсоплазмозата в различните държави говорят за това, че:
• Във Франция от 10 до 50% от населението са инфектирани с токсоплазмоза;
• В страните от Южна Америка – до 80%;
• В Египет 20%, а в Сенегал – 18%;
• В Япония също 20%, в Индия – 10%, в Тайван – 4%;
• У нас днес се смята, че токсоплазмози обитават от 8 до 30% от българите;
С възрастта вероятността човешкият организъм да бъде заразен с токсоплазмоза, логично се повишава. Ако сред тийнейджърите до 20 години инфектираните са от 10 до 37%, то в пенсионна възраст са заразени вече 60-80% от хората.

Интересно е, че:

• Броят на заразените жени с 2-3 пъти превишава мащабите на заразяване сред мъжете. И според някои изследвания, на инфектираните жени по-често им се раждат момчета;
• Жителите на селата се инфектират с 1.4 пъти по-често от гражданите;
• Хората с кръвна група АВ са 2 пъти по-уязвими пред токсоплазмозата, отколкото тези с 0-ва кръвна група;

2. За котките

Съобщенията, че именно котките са източник на токсоплазмозата, доведоха до избухване на епидемия от параноя сред обществото.

На бременните жени беше препоръчано да стоят по-далеч от пухкавите домашни любимци. Впрочем и сред обикновените започнаха да се разпространяват митове за опасността от котките.

Действително, именно котките са животните, в чиито организма се извършва половото размножаване на токсоплазмите и образуване на ооцисти.

С фекалиите на котките ооцистите попадат във външната среда, където могат да заразят човек. Но има няколко нюанса:

• Както и в случая с хората, не всички котки, заразени с токсоплазмоза, боледуват от токсоплазмоза. Само 1% от котките само веднъж в живота си отделят ооцисти.
• Отделянето на ооцисти при котките започва приблизително 10 дни след заразяването и продължава 2-3 седмици.
• Ооцистите, които се отделят с котешките фекалии, още не са способни да заразят никого – необходими са им 1-5 дни са доузряване. Това означава, че ежедневното почистване на котешката тоалетна надеждно защитава любителите на котки от токсоплазмоза.

И така, освен котките, нито едно живо същество, заразено с токсоплазмоза, не отделя ооцисти. Как тогава може да се прихване инфекция?

• Чрез ядене на сурово месо от заразено животно. В неговите тъкани е възможно да има активни паразити. Например, в 10-25% от свинското и агнешкото се съдържат ооцисти, в говеждото и в другите видове меса се открива по-рядко.
• Чрез поглъщане на цисти след контакт с котешки фекалии или с пясък и пръст;
• При употреба на немити плодове, зеленчуци, на които има ооцисти;
• При преливане на кръв и присаждане на органи от заразен донор;
• По трансплацентарен път, тоест от инфектирана майка на бебето през плацентата;

3. За шизофренията

Този мит се появява още в миналия век. Например, било установено, че при 52% от хората, страдащи от шизофрения, имат антитела срещу токсоплазмоза, но съществува единствено повишен риск, нищо повече.