Всички се радват и подаряват бонбони на неотдавна родило се дете. За тийнейджърите е прието да бъдат ругани и тайно да се съжалява за несбъдналите се идеали. В отговор на прекомерната жестокост „порасналите деца“ могат да извършат непоправими жестокости. Доведени до крайна степен на отчаяние решават да сложат край на живота или в допълнение да лишат от нея своите недоброжелатели.
На 10 септември беше отбелязан Световният ден за борба със самоубийствата. Има ли определени признаци, които да сигнализират, че тийнейджърът е готов на всичко в своята ненавист. Какви са базовите правила за поведение с порасналите, но все още уязвими тийнейджъри?
Как трябва да се държим с подрастващ, за да станете, ако не приятел, то поне търпим родител?
1. За забележки и възпитание е вече късно
До определена възраст за детето е абсолютно комфортно мама да бъде вещица – то е свикнало и очаква указания да направи така, а не така. Така то усеща подкрепа и знае как да живее. Но знанията се натрупват, детето расте, появяват се нови открития – оказва се, че и възрастните са далече от идеала. В този случай тийнейджърът ще слуша само тези, които са авторитет за него. Потребността от малки забележки отпада, те ще предизвикват само глуха досада.
Родителите може да се дразнят, че детето не изпълнява това, което е необходимо според тях. Но нека се замислят, че и те си позволяват слабости. И ние не сме идеални, не лягаме да спим навреме, отлагаме най-важното за понеделник. Защо изискваме от подрастващия повече, отколкото от самите себе си?
2. Лично време
Източните мъдреци съветват преди идването на мъжа да отпием няколко глътки вода и да ги задържим в устата поне час след неговото идване. Моралното напрежение от училището, без да говорим за критични фактори от рода на конфликти със съученици или натиск от страна на учителите… Това е тежко и детето трябва да има гарантирано време за себе си. Това е златно време, пълноценен отдих, когато няма да го закачат изобщо – още повече съветват, упрекват и т.н.
3. Грижи се за себе си, бъди внимателен
Както никога на първи план излиза личният пример. Думите наставления са загубили своята предишна ценност, и тийнейджърът вижда в поведението на родителите си, дори повече, отколкото те самите.
При майките, склонни да изпадат в истерии напразно, най-вероятно ще имат невъздържани деца, тъй като възприемат модела на поведение. Изключение са задръстените, престаналите да се борят и задръстени. Има ли смисъл да говорим, че този вариант е много по-неблагоприятен. А ако родителите се обиждат, трябва ли да очакваме уважително и трепетно отношение, или просто доброжелателност от тийнейджъра.
4. НЕ на грубия тон
Универсалното правило за етикета за уважително отношение с всички членове на семейството се отнася и за тийнейджърите, въпреки че понякога предизвикват грубост сред родителите. „Затвори си устата!“, „Казах, това означава, че така ще стане“ – фрази, които нямат при общуване с тийнейджъри.
5. Бъдете доволни от своето дете
Някога в бебешка възраст родителите без особено отегчение са търпели „зъбки“, колики и безкрайните петна от кал и боя с разбирането, че това е в рамките на физиологията. Но колкото по-голямо става детето, толкова по-малко остава ентусиазмът на родителите. Трябва обаче да се припомня, че много качества се диктуват от физиологията на възрастта и грозното патенце в един момент ще се превърне в красив лебед.