Американски учени от Колумбийското бизнес училище в Ню Йорк предупреждават, че пазенето на чужди тайни може да бъде доста опасно за здравето.

Както отбелязват специалистите пазенето на чужди тайни е не само сложно от емоционална гледна точка, тъй като през цялото време човек трябва да е нащрек да не обърка нещо.

Но дори могат и да навредят на здравето.
Според тях пазенето на чужди тайни може да се сравни с физическо натоварване, която поради състоянието на постоянна загриженост постоянно ви лишава от енергия, буквално ви изцежда сока.

Постоянно мислейки за чуждите тайни, преживявайки тази ситуация отново и отново, на човек му е по-трудно да се съсредоточи върху ежедневните задачи, става по-разсеян.

Учените твърдят, че колкото повече мислите за тайната, толкова повече лични, емоционални и мотивационни ресурси използвате, което разбира се, изобщо не ви е от полза.

Както показват изследванията, знанието на чужди тайни нарушавало способността правилно да се оценява видяното. Така, по време на експеримента, доброволците, които пазили нечии тайни, възприемали тъгата много по-дълбоко, отколкото тези, които не съхранявали никакви чужди тайни.

Въпреки разпространеното мнение, че жените не умеят да пазят тайни, се установило, че мъжете се разприказват далеч по-често, докато представителките на нежния пол са способни да си държат езика зад зъбите в продължение на 3.5 часа.

На практика всеки 2-ри мъж не е способен на такъв подвиг и предава получената информация буквално веднага.

Между впрочем някои изследователи са убедени, че сплетните в колектива могат да бъдат полезни за ръководителя. Така, например, обсъждането на колегите зад гърба им активизира сътрудничеството и понижава нивото на егоистичното поведение. До подобни констатации достигнали психолози от Уелския и Амстердамския университет.

Установило се, че хората, които разбират, че репутацията, както и положението им в обществото се намират на границата, се опитват да оправят ситуация, като станат по-общителни и доброжелателни, и да се стремят към по-близък и доверителен контакт със своите служители.

Това подобрява микроклимата и повишава трудоспособността на целия колектив.

И все пак резултатите от това изследване не могат да бъдат приемани като достоверни, тъй като изведени на базата на анкетиране.

На участниците не са правени изследвания за определяне на тяхното моментно здравословно състояние, а констатациите си учените правят на базата на техните субективни твърдения.

Друг недостатък на изследването е, че не може да се определи дали участниците са искрени относно това дали пазят чужди тайни.

На базата на предположения можем да приемем, че наистина заключенията на учените са достоверни, защото субективните представи на човек също могат да се окажат към разгадаване на неговото психично състояние, а оттам и на менталното му здраве.

Критериите за определянето му към днешна дата са доста неопределени, и затова може би трябва да отхвърляме заключенията.

Все пак менталното здраве на човека до голяма степен определя и това как функционират органите и системите на физиологично ниво.

И да приемем, че човек е приел да пази чужда тайна, тогава той е под постоянно напрежение да не се издаде и тогава го гложди постоянно, излагайки се така на постоянен стрес, което в дългосрочен план, би могло да има наистина неблагоприятни последствия върху общото му здравословно състояние.