Учени, провеждащи ново изследване, в рамките на което изучавали черепи на древни хора, достигнаха до извода, че „технологичният пробив на първобитните хора в областта на изобретяването на инструменти и в примитивни изкуства, който се е състоял преди 50 000 години, е съвпаднал с понижаването на нивата на тестостерона при индивидите от човешки вид.“

Въпреки че изкопните вкамелености свидетелстват, че човешката раса съществува вече от 200 000 години, са били необходими около 150 000 години, за да започне формирането на човешкото общество.

Началото на този процес е свързано със сериозен пробив в умението да се създават инструменти за улов и труд.

Историята показва, че в този период хората са започнали да правят инструменти от кости и рога, използвайки топлина и кремък. Също така създали за пръв път и оръжия за бой от разстояние, приспособления за улов на риба и птици. По същото време започнало и постоянното използване на огъня.

Въпреки това учените все още не са наясно каква е била главната причина за тази първобитна технологична революция . Може би, се е осъществила някаква мутация на главния мозък, която е направила човека по-умен?

Или е възможно, за начало да е послужило началото на консумацията на термично обработена храна? Или по същото време е възникнал езика като средство за общуване между хората и това е дало старта на технологичния прогрес?

Авторите на изследването представили друга теория в своя доклад, публикуван в списание „Current Anthropology“. В своето проучване те изследвали повече от 1400 древни и съвременни човешки черепи.

Повечето от тях на хора, живели през 20-ти век от 30 различни етнически групи, но сред тях били и 13 черепа, които били на повече от 80 000 години и 41 черепа на възраст 10 000-38 000.

Проучването на черепите показало, че измененията в структурата на черепите кореспондира с техническия прогрес на човечеството.

В този период, тоест преди 50 000 години, голямото грубо и издадено чело и продълговато лице на древния човек е било заменено с по-приятно, по-закръглено и с по-женствени черти лице на съвременния човек.

Според учените, това доказва, че при хората постепенно се понижило нивото на тестостерона или количеството на неговите рецептори.

Въз основа на това изследователите предполагат, че понижаването на активността на мъжкия полов хормон е довело до подобряването на способностите на хората да общуват и да си взаимодействат с останалите, тяхната агресивност намаляла и вече били по-конкурентоспособни.

Тези нови умения на хората създали условия за извършването на колективен труд, което и предпоставка за осъществяването на първите технологични и социални успехи.

За да илюстрират, как тяхната теория работи от гледна точка на еволюцията, авторите се позовават на известното изследване на сибирските лисици.

Резултатите от него показаха, че тези животни са еволюирали като придобили черти, преди това присъщи на полово незрелите екземпляри и след няколко поколения на селективен подбор при размножаването им – те станали послушни и били вече годни за опитомяване.

Брайън Хеър един от авторите на изследването, посочва, че процесът, довел до еволюционни промени при животните, вероятно се е осъществил и при нас самите. А това би ни помогнало да разберем по-добре развитието на собствения ни вид.

Водещият автор на изследването, Робърт Циери аспирант по биология в Университета на щата Юта, САЩ, пише в заключение:

„Съвременните технологични иновации, култура и изкуство водят началото си от времето, когато чертите на лицата на хората започнали да се променят и те започнали да подобряват своите социални навици.За да успеят праисторическите хора да живеят близо едни до други и да предават от поколение на поколение разработените технологии, те били длъжни да станат по-толерантни едни спрямо други. Ключът на успеха на човешката еволюция са уменията ни да си сътрудничим, общуваме и да се учим един от друг. “