Чувството за вина е едно от най-неприятните. За да го заглушат някои от нас обвиняват за случилото се другите, останалите пък лъжат или се преструват, че нищо страшно не се е случило.
Психотерапевтът Майк Бандрент изброява уловките, които измисляме, за да избегнем отговорността, и обяснява защо са опасни.
Интересно е, че оправданието и отричането на собствената вина ни се струва нещо напълно естествено – изглежда, че затова не са необходими никакви усилия.
Ето 20 начина, които използваме, за да оправдаем себе си
1. Виним някого другиго
Не се признаваме за виновни, а посочваме някой друг или пък не нарочваме никого, а просто казваме, че това са другите.
2. Обвиняваме себе си
„Не съм виновен… Такъв съм се родил, така са ме възпитали. Какво да направя такъв съм? “ Всъщност това е още една форма на прехвърляне на вината върху другите, в случая може да се приеме, че това са родителите.
3. Принизяваме значимостта на случилото се
Какво толкова е станало, това е дреболия. Не трябва да правим от мухата слон.
4. Преструваме се, че нищо не разбираме
Не знам изобщо какво се е случило, за какво ми говорите, не разбирам.
5. Пренасочваме разговора към чуждите недостатъци
Само ги погледнете тях. В сравнение с тях аз съм направо цвете.
6. Правим сцена
Изпадайки в истерия, отвличаме вниманието на околните от нашата простъпка, като казваме – Погледнете, до къде ме докарахте, направо ще се побъркам. Виждате ли, че изобщо не сте прави.
7. Сменяме темата на разговора
Нима проблемът е в това? Вижте какво се случва около вас?
8. Лъжем
Не, аз нищо такова не съм направил.
9. Виним емоциите си
Нищо не мога да направя, просто емоциите ме завладяха.
10. Обвиняваме обществото
В нашето общество всичко е пред разпад, просто не можете да очаквате да се случи по друг начин.
11. Твърдим, че всички правят така
Такива грешки правят всички. И аз направих така, няма какво да направя.
12. Обвиняваме жертвата
Ако не беше такъв негодник, изобщо и през ум нямаше да ми мине да постъпя така.
13. Изразяваме справедлив гняв
Как можахте да си помислите това? Как посмяхте да предположите, че съм способен нарочно да направя нещо подобно?
14. Преструваме се, че за нас това не важи?
Такъв съм си аз, примерете се. Не искаме да ме загубите нали?
15. Обвиняваме другите във фанатизъм
Толкова сте праведни, че само си търсите някой, който да обвините за нещо.
16. Подценяваме проблема
С момчетата просто се забавлявахме като съвсем нормални мъже.
17. Преструваме се, че сме нямали друг изход
Не съм виновен, просто нямаше друг вариант.
18. Заявяваме открито, че нашите достойнства надминават нашите недостатъци
Съгласете, че това са глупости в сравнение с това, което съм аз.
19. Опитваме се да посеем съмнения
Наистина ли си убеден в това? Как може да се съмняваш в най-искрените ми намерения?
20. Преструваме се на глупаци
Изобщо не знаех, че не трябва да постъпвам така.
Опитвайки се да избягаме от отговорност, всъщност ние правим по-лошо на себе си, занимавайки със самосаботаж.
В резултат страдат:
… нашето самоуважение. Как можете да уважавате себе си, ако не сте готови да поемете отговорност за собствените си постъпки.
… отношенията ви с близките – Как да поддържате отношения с хората, ако ги лъжете?
… личностният ви ръст. Как можете да израствате, ако не признавате недостатъците си.
