В съвременната медицина съществуват много синдроми, които се характеризират с различни видове усложнения и разлики в поведението. Обикновено те са наименувани на различни учени, които години наред са наблюдавали развитието на заболявания, на които до този момент не се е обръщало внимание и не са имали обяснение.
Представете си, че Вашето тяло прави движения или издава звуци, които често са неконтролируеми. Хората, страдащи от Синдрома на Турет ежедневно се сблъскват с тези неща и за съжаление, те много често са неразбрани и предизвикващи комични ситуации в околните.
За да разберете малко повече за този синдром, можете да останете още малко в тази статия и да се убедите, че хора, страдащи от него, не бива да се взимат с насмешка, защото това е сложен неврологичен механизъм, който изисква разбиране и подкрепа.
Как е открит Синдромът на Турет
Този вид заболяване е описано за пръв път през 1885-та година от френския невролог Жорж Жил дьо ла Турет, на когото по-късно е кръстено. Работил рамо до рамо с известния си колега и учител Жан-Мартен Шарко в болницата „Салпетриер“, и двамата учени наблюдават група от хора, които извършват повтарящи се и неконтролируеми движения, и звуци.
В своя труд „Изследване на нервно заболяване, характеризиращо се с двигателна некоординация, ехолалия и копролалия“ той описва около девет случая на пациенти със сходни симптоми, като някои от тях били видни аристократични личности. Един от най-известните случаи от историята на френската медицина бил този на маркиза дьо Дампиер, която неволно изричала неприлични изрази и правела повтарящи се движения.
С годините и развитието на медицината са доказани много случаи на хора, страдащи от Синдрома на Турет. Два от тях са описани от американския невролог и писател Оливър Сакс, който проследява състоянието на един барабанист и на един хирург, които успешно контролират своето заболяване.
Какво представлява Синдромът на Турет и каква е неговата симптоматика
Синдромът на Турет представлява състояние, при което тялото е подложено на повтарящи се потрепвания и звуци, които не могат да бъдат контролирани (тикове). Тези тикове могат да бъдат както прости, така и комплексни- сумтене, повдигане на рамене, мигане с очи и т.н.
В зависимост от възрастта този синдром може да бъде с по-леки симптоми, но с времето могат да се появят неконтролируеми усложнения, които правят индивида „странен“ в очите на околните. Те могат да попречат на ежедневието, личния живот и работоспособността на човека и в повечето случаи причините са моторните и вокалните тикове.
Моторните са движенията на тялото- потрепване с ръка, глава, рамене и лицеви гримаси. Най-често срещаните вокални тикове включват прочистване на гърлото, извикване на думи (в повечето случаи цинични) или дори тананикане.
Тези тикове могат да бъдат както по-кратки и изчистващи се с времето, така и по-комплексни и увеличаващи се, предизвикващи остри социални реакции от околните и отхвърляне. Наред с тези типични за синдрома симптоми идват и редица други усложнения, засягащи психиката и възникващи в резултат на социалната изолация.
Ето какви могат да бъдат потенциалните душевни разстройства при хората, страдащи от Синдрома на Турет:
- Депресия;
- Безконтролни състояния на гняв;
- Безсъние;
- Обсесивно- компулсивно разстройство (ОКР);
- Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD);
- Мускулни болки и главоболие;
- Безпокойство.
Лечение и подкрепа
Няма определен лек, който да неутрализира съвсем симптомите, но има медикаменти, които могат да ги успокоят за известно време, като например такива, които намаляват количествата допамин или ботулинови инжекции. Друга алтернатива могат да бъдат антигърчовите лекарства, антидепресантите или такива, които да помагат за максимално задържане на вниманието.
Когато медикаментите не са алтернатива обаче, има и друго решение и това е поведенческата терапия, която намалява тежестта на тиковете. Едно от най-добрите лечения досега е обръщането на навиците чрез осъзнаване на тиковете и реагиране. Ако детето е малко, неговите родители преминават през специално обучение от психиатър, в което те се учат как да реагират и да облекчат пристъпите.
