Как най-големите химически аварии повлияват на глобалното обществено здраве
Преди 35 г. целият свят разбира за Чернобилската АЕЦ, и по-точно какво се е случило там.
На 26 април 1986 г. се взривява реакторът на четвърти блок на атомната централа. Освен пожара и разрушаването на купола на съоръжението, в атмосферата се освобождава огромно количество радиация, която се издига на много голяма височина и се поема от ветровете, духащи във височина.
Хората, които живеят в околностите на реактора, се излагат на големи дози лъчения. Радиационният облак застрашава Украйна, Европейска Русия, Беларус и повече от половин Европа.
Област на ниско налягане, разположена над Украйна, в края на април началото на май, способства и радиоактивен дъжд да вали и над нашата страна, радиационният фон се повишава.
Взривът на 4-ти блок на АЕЦ Чернобил принуждава тогава правителството на СССР да евакуира град Припят, където се намира централата. Повечето от 100 000 души напускат своите домове, за да не се върнат там никога повече.
Създадената тогава 30-километрова забранена зона в радиус около реактора, която е в сила и до днес, и едва ли ще бъде отменена в близките 50 години.
За ликвидация на последствията от аварията са ангажирани повече от 500 000 души, това са самите ликвидатори.
Чернобил в най-новата история е пример за една от най-страшните техногенни катастрофи, едва ли не най-разрушителната. Броят на жертвите и на пострадалите за много от нас изглежда изключително голям, отколкото е всъщност.
Официалната статистика говори за 30 загинали от остра лъчева болест. Сега броят на пострадалите или на починалите от последствията на облъчването се оценява на 4000 души, включително и на очакваните смъртни случаи.
Чернобилската авария не е единственото, за съжаление, не е най-страшното техногенно бедствие в историята. Аварии се случват постоянно. Специално място сред тях обаче заемат химическите.
Какво е това техногенна катастрофа
Техногенна катастрофа е неблагоприятен и неуправляем процес на технически обект, повлякъл след себе си масови човешки жертви, значителна вреда за здравето на хората, разрушаване на технически обекти и значително негативно влияние върху околната среда.
Техногенните катастрофи също са различни. Някои преминават само с пожар или със взрив, а други с изхвърляне на вредни вещества.
Химическите катастрофи, освен разрушаването на обектите, се съпровождат с отделянето на токсични съединения. И именно в това е тяхната основната им опасност.
Съществуват ли нехимически техногенни катастрофи
Следва ли да се отличава химическата катастрофа от:
- Неумишлено отравяне – например, през 1900-та г. в Англия с бира са отровени повече от 6000 души. Производителите решават да използват по-евтина захар, в която в остатъчно количество се съдържа арсен.
- Хронично отравяне – пример може да са многократно отделяне на вредни вещества в атмосферата. Важно е, че отравянето е постепенно и често остава незабележимо в продължение на дълъг период от време.
- Преднамереното използване на отравящи вещества с цел увреждане на здравето на неограничен кръг от хора, тоест използване на химическо оръжие. Понякога отделянето на вредни вещества във въздуха при химически вещества със същите отравящи вещества, например, с хлор.
Сега, когато сме наясно с терминологията, могат да се обсъдят най-големите химически катастрофи. Тези аварии една след друга ни карат да погледнем към безопасността на производствата и да разберем възможните последствия за здравето на хората, а това означава и да се обновят протоколите за лечение. За съжаление, с цената на много големи жертви.
1976 г. – Италианската Хирошима
На 10 юли 1976 г. в малкото градче Севезо на 20 км от Милано възниква авария. По време на един от технологичните процеси възниква прегряване, заради което в околната среда се отделя отровен облак.
2,3,7,8-тетрахлордибензо-п-диоксин, или в доста опростеното понятие – диоксин – това е вещество с антропогенен произход, създадено от човека, което не съществува в природата.
Отделя се в резултат на процеси с висока температура – изгаряне на горива, нефтени продукти или отпадъци, производства на хлорорганични пестициди.
Диоксинът притежава силно мутагенно, канцерогенно действие върху организма, силно понижава имунитета и предизвиква нарушения в развитието на плода в утробата на майката.
Средната летална доза, водеща до гибел на 50% от лабораторните животни – 70 микрограма на килограм тегло при перорален прием за маймуни.
Диоксинът се отнася към устойчивите замърсители и може да остане в околната среда в продължение на няколко години. Натрупва се в околната среда и се предава по хранителните вериги.
Например, растенията, които акумулират диоксин, могат да станат храна за животни или за човека и да предадат токсина по веригите нагоре.
През 1976 г. в Италия вятърът разнася токсичното вещество от самия облак към най-близките територии. Замърсени се оказват около 1500 хектара земя, макар и изхвърленото да било само 1-2 кг. диоксин.
Във въздуха се усещала миризма, напомняща на хлорната – задушлива, предизвикваща парене в очите.
В завода не разбират веднага за мащабите на аварията, и на първо време хората остават по домовете си.
Информират ги само, че употребата на плодове и зеленчуци, отгледани тук не е необходимо. След 4 дни жителите на града започват масово да се обръщат към болници – хлоракне, предизвикано от отравяне с диоксин, затруднено дишане.
Започва и масов мор по добитъка.
През цялото време администрацията на града и на предприятията погрешно предполагала, че изхвърленото в атмосферата е друго вещество – трихлорфенол. И само 9 дни след от изтичането идват резултатите от изследванията, че се касае за диоксин.
Тогава било евакуирано и населението на близките райони. Започва ликвидация на последствията от аварията – домовете вън и вътре се промивали, всички повърхности се стържели и се покривали с боя и с лак.
Всичко, което можело да се изтръгне и да се изгори, се унищожавало, на няколко сантиметра от земята всичко било буквално свалено и погребано. Останалият едър рогат добитък бил заклан.
За да стане районът отново безопасен за живот, е била необходима повече от година. Хората успяват да се върнат в своите жилища едва след 16 месеца.
Последствия – понижаване на фертилността, онкологични заболявания
По щастливо стечение на обстоятелствата при аварията в Севезо се избягват жертви – според официална статистика, от директното въздействие на диоксина не умира нито един човек.
Много обаче пострадали – хлоракне, около 200 случая, проблеми с черния дроб и отслабване на имунитета.
Символ на аварията в Севезо става малко момиченце, лицето на което се покрива с хлоракне. Затова е катастрофата е наречена Италианската Хирошима.
Изследвания, провеждащи се в продължение на 40 години след аварията в Севезо, вече включват данни за второ поколение – деца на пострадали тогава хора. И тези сведения демонстрират, че катастрофата не е преминала безследно – отбелязани са масови случаи, понижаване на мъжката фертилност, повишен риск от развитие на рак. И не говорим вече за огромната екологична вреда.
Катастрофата в Севезо мотивира правителствата на европейските страни да преразгледат нормите за безопасност на предприятията и способите за контрол. Така е създадена директивата Севезо. И до днес служи като основа на европейското законодателство в областта на промишлената безопасност.
1984 г. – Бопалската катастрофа
Това е най-голямата по брой жертви техногенна катастрофа за цялата световна история.
Всичко се случва в ранното утро на 3 декември 1984 г. в индийския град Бопал. От резервоар за съхранение на метилизоцианат на химическия завод на компанията Union Carbide изтичат 42 тона от опасното вещество.
Токсичен облак обхваща територия от 40 кв. км., което включва и районите недалеч от завода.
Метилизоцианат – това е течност с температура на кипене около 39 градуса по Целзий. С висока токсичност, особено при вдишване на пари, предизвиква сълзене и е опасна за деца, които са в утробата на своите майки.
При вдишване на пари от това вещество се появява кашлица, възниква затруднено дишане и болки в гърдите, отоци на белите дробове, възможни са кръвоизливи, развитие на бронхиална пневмония и смърт от задушаване при големи концентрации.
Официалната причина за случилото и до днес не е назована. Основните версии са две – саботаж на работници или грешки и небрежност на управляващите.
До последната версия стигат медиите и повечето от фактите.
Метилизоцианатът се съхранява в големи резервоари, които безопасно поемат около 1 тон от веществото. В един резервоар се съхранява не само един тон, а цели 42, което противоречи на всички норми на безопасност.
Толкова голямо количество от опасното вещество се съхранявало в един резервоар, тъй като заводът произвеждал повече метилизоцианат, отколкото е необходимо. Токсичната течност се натрупвала, докато станело нужда от нея.
Системите за контрол отдавна показват нарушения, да и голямото изтичане на опасната течност в околната среда, възникват по-малки по мащаб течове. За всичко това администрацията на завода знаела.
В злополучната декемврийска сутрин резервоарът се нагрява над безопасната 39 градуса температура. Налягането в хранилището силно се повишава, поради което аварийният клапан се разкъсва, а токсичното вещество се отделя навън.
Голямата гъстота на населението в околностите на завода и несвоевременното оповестяване стават причина за огромния брой жертви. Хората се събуждат в паника от задушаване и не знаели какво да правят.
Те просто побягват – буквално, накъдето им видят очите. Резултатът е, че те вдишват още повече метилизоцианат и се започвали да се задушават още, докато се движат.
Ако системите за оповестяване работеха изправно, а хората знаеха как да се държат в случай на авария, броят на жертвите вероятно би бил в пъти по-малко.
Според различни източници, Бопалската катастрофа отнема живота на от 5 до 30 000 души – от тях непосредствено 7000 непосредствено в деня на аварията, а останалите от отравяния или развили се заболявания през следващите години.
Особено силно пострадали децата – именно сред тях са най-много загиналите, а тези, които оцеляват, са със сериозни здравословни проблеми. Изследвания на тази катастрофа все още се водят, и учените продължават да наблюдават нейните последствия.
1991 г. – изтичане на хлор в Мексико
През лятото на 1991 г. в Мексико дерайлират 32 цистерни, съдържащи хлор под налягане. В резултат на аварията в атмосферата се изхвърлят около 300 тона хлор.
Хлорът е токсичен газ със задушлива миризма, който силно дразни лигавиците. При попадане в белите дробове влиза в реакция с водата и вътре в тях образува хлориста и солна киселина.
Така предизвиква изгаряния на тъканите на белите дробове и задушаване. Веществото се използва през Първата световна война като бойно отровно вещество.
В резултат на изтичане на токсичното вещество получават увреждания със средна степен на тежест около 500 души, 17 от тях загиват на място. Временно от близките райони са евакуирани приблизително 5000 души.
2015 г. – взрив в Тиендзин
Една от най-големите катастрофи. На 12 август 2015 в пристанището на китайския град Тиендзин възникват два мощни взрива, повлекли със себе си замърсяване на околната среда с цианист натрий и с други токсични вещества.
Причина за взрива става контейнер нагрят с нитроцелулоза. Под действието на слънцето веществото се запалва, след това пожарът обхваща съседните контейнери, които вече се взривяват.
Проехтяват из целия град два мощни взрива с разлика от 30 секунди – първите в 3 тона тротилов еквивалент, а вторият по-мощен – в 22 тона тротил.
Вторият взрива поражда земетресение с магнитуд от 2,9 по Рихтер, вижда се дори и от Космоса. По-късно се случва и други, но не толкова мощни взривове. Пожарите не успяват да потушат няколко дни.
В резултат на всички тези разрушения натриев цианид изтича в канализацията. В пристанището се съхраняват около 700 тона от това вещества, което със 70 пъти превишава допустимите норми.
Хората в града започват да се оплакват от парене в очите, затруднено дишане, парене. С цел избягване на масово отравяне започва евакуация на населението.
Натриевият цианид е основен източник на химическо замърсяване в Тиендзин – това е най-токсичният цианид, сол на циановодородната киселина, предизвикваща задушаване и летален изход. Средната летална доза за бозайници е 15 мг на килограм тегло при перорален прием.
Сумарно в тази катастрофа загиват 173 души, голяма част от които са пожарникари. 798 души получават наранявания.
Изтичане на пропан-бутан и пропилен в Хитрино
Сходен на инцидента с изтичането на хлор при дерайлиране на влакова композиция, е този в Хитрино, община Хитрино, област Шумен, през декември 2016 г.
В българския случай по-скоро не се касае за химическа авария, тъй като е налице изтичане на опасни газове в околната среда – пропан-бутан и пропилен, но основните поражения, са нанесени от взривовете, вследствие на свойството на газовете при нагряване да избухват и силната ударна вълна, която разрушава близо 50 сгради около железопътната гара на селото.
Възникналите пожари след взривовете също допринасят до значително увеличаване на щетите от аварията.
Колко често се случват химически катастрофи
Според статистиката, в Европа годишно се случват по около 100 аварии с отделяне на вредни вещества в околната среда.
На територията на стария континент има около 4000 хиляди химически обекта. У нас също има химически заводи, като с предприятието за производство на пестициди АГРИЯ АД в близост до Пловдив, циментовите заводи в Димитровград, както и т.нар. Мека на Химическата промишленост в Девня, рафинерията Нефтохим Бургас също може да се причисли към химическите предприятия.
В съседна Румъния, разположеният в непосредствена близост до град Русе химически завод Верахим и серията обгазявания на града през 80-те години на 20-ти век, стават причина за първите по масови протести у нас, заради високата детска смъртност в града. Така се заражда началото на екодвижението в България.
Химически аварии се случват често, но до нас достига само малка част от информацията за тях – обикновено информация за мащаба на трагедията не се разкрива, а дългосрочните последствия за здравето на хората могат да останат и неизвестни.
Източници на химическо замърсяване най-често са газове и летливи течности, по-рядко са течности:
- Амоняк;
- Хлор;
- Азотен диоксид;
- Циановодородна киселина;
Има и добра новина: съвременните системи за безопасност са много по-съвършени от преди 20,30 и дори от преди 10 години, а изискванията за безопасност към производството са много по-строги.
Въпреки това в близост до вашето населено място е разположен химически обект, източник на повишена опасност, е добре да сте наясно как се действа в случай на авария и изтичане на химически вещества в околната среда.
Какво трябва да се прави при оповестяване на химическа авария
- Добре е следим какво се публикува в интернет, препоръката да се слуша радио и да се гледа телевизия и да се изпълняват препоръки, е вече остаряла, тъй като информацията там идва със закъснение.
- Средства за защита, ако разполагаме с такива, добре е да има в запас с противогаз, макар и техните филтри да са със срок на годност и след изтичането му пропускат опасните газове.
- Плътно затваряне на прозорците и вратите.
- Опитайте да направите херметизация на жилищните помещения, доколкото това е възможно – покрийте всички отвори с парцали, всички отдушници трябва да се запушат.
- Спира се електричеството, водата, ако домът ви е с газоснабдяване, то също е необходимо да бъде спряно.
- Съберете си необходимите неща, документи и 3-дневен запас от продукти, тъй като може да се наложи и евакуация в района.
- Скрийте се в убежище или напуснете района на аварията, за това ще съобщят по телевизията или ако имате достъп до интернет.
- Входните врати следва да се покрият с плътен текстил.
Обикновено такива химически аварии са локални, и ако имаме възможност да напуснем район на аварията, то това означава, че сме спасени и сме изложени на вредното въздействие на химическите вещества.
