В петото издание на „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“ (DSM) е публикувано изследване, което изброява девет критерия за проява на нарцистично личностно разстройство (NPD). След дългогодишни проучвания учените са установили най-точните критерии, според които може да разберете дали страдате от нарцисизъм.
Според учените хората, които се определят като „класически“ нарциси трябва да пасват на всички девет критерия. В „Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства“ уточняват, че за да бъдете нарцис е достатъчно да отговаряте само на пет от критериите.
Остра реакция към критика
Хората, които страдат от нарцистично личностно разстройство тълкуват негативните оценки като обида спрямо тяхната личност или поведение. Ако им е зададен въпрос, който може да ги задължи да признаят уязвимост, липса или вина те са по-склонни да излъжат. Този аспект на обезпокояване подчертава, че голямото им его е по-скоро изкуствено.
Проява на ниско самочувствие
Тяхната психика е по-сложна, понеже повърхностно изглежда, че самочувствието им е прекалено високо. Но ако разгледате по-внимателно какво се крие под повърхността на тези повишени социални постижения като цяло ще забележите, че има известна несигурност в характера им. Истината е, че хората склонни към нарцисизъм развиват комплекс за малоценност.
Защитават се, без да ги обвиняват
Може да звучи необичайно, но хората, които са самодоволни са по-бдителни, когато става въпрос за тяхното его. Както вече споменахме нарцисите не обичат критика. Тяхната нагласа във вземането на решения, тяхното настояване, че гледната им точка трябва да надделее над всички останали, често им изневерява дори когато се стремят да прикрият този факт. Съмненията им, че не са достатъчно добри, силни или умни ги карат да преувеличават образа си и да се чувстват застрашени от чуждите позиции.
Реагират с гняв или ярост на противоположните гледни точки
В действителност тази характеристика е най-често срещана от всичките при хората с NPD. Дори писателите многократно са отбелязвали, че гневните изблици са характерните за двете нарцистични и гранични личностни разстройства. И въпреки че не са породени от страх от изоставяне, причината за така наречената „нарцистична ярост“ се дължи на неувереността им, че могат да се справят с проблема.
Причина за гняв и ярост може да бъде дълбоко прикрит срам, свързан със скрити емоции. Когато някой с нарцистично личностно разстройство усеща или изпитва повтарящо се чувство на болка или унижение от миналото, за да се защити отвръща с ярост, като прехвърля тези нежелани чувства към друга крайна емоция.
Прехвърлят своите слабости на останалите хора
Нарцистичните личности са принудени да прикрият липсващите си качества или слабости. Най-лесният начин, по който правят това е, като пренасочат негативните оценки върху друг обект. Те несъзнателно пренасочват всяка неблагоприятна оценка, понеже за тях е много по-страшно да си признаят и да се изправят срещу слабостите си. В действителност техните емоционални ресурси не са достатъчно развити.
Най-лесният начин да се почувстват в безопасност е, като се отчуждават от заобикалящата ги среда или опетняват името на другите. Съсредоточаването върху чуждите недостатъците, независимо дали съществуват им помага да прикрият собствените си слабости.
Имат лоши междуличностни граници
Нарцисите не могат да определят границата между себе си и останалите хора. Те несъзнателно определят другите като „разширения“ на себе си и понеже поставят своите нужди, преди всички останали смятат, че всички трябва да им „служат“. В литературата често са наричани „нарцистични консумативи“, понеже преди всичко поставят своите лични желания и не мислят за нуждите дори на своите близки.
