Адреналин – това е хормон на страха и на действието, който се образува от мозъчното вещество на надбъбречните жлези.
Отнася се към ключовите невромедиатори на нашия организъм, тъй като му помага да работи на предела на възможностите си, дори в най-сложните ситуации.
В медиите могат да се срещнат немалко съобщения за това как хора са оцелявали в екстремни условия, изминавайки стотици километри при ниски температури, при липса на храна и на вода.
Съвсем не е изненадващо, че е намерил приложение и в медицината.
Как работи адреналинът и какви болести лекува
Не на живот, а на смърт – как откриват адреналина
Историята на изучаването на този хормон е много объркана и сложна. Състои се от не съвсем коректно проведени изследвания, които все пак са довели до големи открития.
Дълго време учените не са успели да определят каква функция надбъбречните жлези изпълняват в организма. Първото предположение е на британския лекар Томас Адисон.
Лекарят работел с болни, при които се наблюдавало отслабване, повръщане, умора и промяна на цвета на кожата. Впоследствие лекарят установява, че на всички са им увредени надбъбречните жлези, което става и причина за тяхната смърт.
Малко по-късно теорията за необходимостта от тези жлези за поддържане на живота, се потвърждават от френския лекар Браун-Секар, който хирургично ги премахва при лабораторни животни.
Тези учени обаче не знаели за действителната функция на надбъбречните жлези. През 1889 г. при изучаване на състава на тъканите на организма е получено от екстракт на надбъбречни жлези на кучета вещество, което повишава артериалното налягане, и то е наречено епинефрин.
Няколко години по-късно японски учен продължава изследването. Използвана е допълнителна процедура на пречистване, за да се получи веществото, на което дават наименованието „адреналин”.
Дълго време сред учените са се водели спорове – дали веществата, които са открили японският учен и другият са еднакви. Затова и сега в Канада, САЩ и Япония се използва названието „епинефрин”, а другите предпочитат „адреналин”.
Бий или бягай – как работи хормонът
Реакцията „бий се или бягай” – това е естествено състояние, по време на което организмът мобилизира своите сили за отстраняване на заплахата.
В опасният момент хипотамалусът, малка област в междинния мозък, дава сигнал на надбъбречните жлези – активира се симпатиковата нервна система.
Надбъбречните жлези отделят хормони – адреналин и норадреналин, които обезпечават основни защитни реакции на тялото.
Хормоните взаимодействат със специални мишени в организма на човека – рецептори, които могат да се открият във всички органи и тъкани, а това означава, че адреналинът оказва системно въздействие.
Реакцията „бий се или бягай” – това е един от най-древните механизми за приспособяване, които са получени в хода на еволюцията. Далечните ни предци са живели във враждебен свят, където е трябвало постоянно да се реагира на различни опасности. От това е зависел животът.
Адреналинът повишава притока на кръв към мускулите, за да осигури тяхната активна работа.
Под неговото действие сърцето започва по-често да бие, ускоряват се обменните процеси в организма, повишава се нивото на бодърстване, свиват се съдовете на кожата и на лигавиците, отпуска се мускулатурата на бронхите, което позволява да се диша по-леко.
Връзка между адреналин и емоции
Един от най-актуалните въпроси – свързан ли е този хормон с чувството за възбуждане? Някои смятат, че е свързан. Съществуват и множество словесни конструкции – адреналин в кръвта, любители на адреналина, фенове на адрелинова надпревара.
Всъщност няма директна връзка с нашите чувства. Например, ако човек се пусне на опасен атракцион, той ще почувства страх или възбуда. Тези емоции провокират освобождаване на адреналин, но непосредствено за емоционалната реакция отговаря главният мозък.
Редица проведени в лабораторни условия изследвания показват, че инжектирането на адреналин способстват за повишаване на кръвното и за покачване на пулса, но не предизвиква емоционална реакция.
Така първоначално възникват усещания, а след това организмът реагира на тях.
В малки количества адреналинът се образува от нашето тяло постоянно, но има и обратна страна – силни емоции, които не изискват физическа активност, например, предизвикани от компютърни игри или от гледане на филми на ужасите, стимулират освобождаването на хормона.
В такива ситуации се получава типична адреналинова реакция – изпотяване, тремор на ръцете, ускорено сърцебиене. Това не се отразява силно на здравето, но при хора с хронични заболявания на сърцето стресовата реакция може да доведе до сърдечен пристъп.
От анафилаксия до спиране на сърцето – какво лекуват с адреналин
След изолирането на адреналина лекари и учени са установили, че този препарат притежава множество полезни свойства, които могат да се използват за медицински цели. Основните сфери на приложение на хормона са:
- Незабавни алергични реакции – уртикария, оток на Квинке, анафилактичен шок. За страдащите от алергии са създадени специални епинефринови химикалки, които можем да носим със себе си и да използваме при извънредна ситуация.
- Лечение на бронхиална астма – адреналинът успешно се справя, дори със силен бронхиален спазъм.
- Нарушение на сърдечния ритъм – препаратът се прилага в случай на асистолия – при пълно преустановяване на сърдечната дейност.
- Рязко понижаване на артериалното налягане, което не се поддава на корекция с други мерки. Това състояние възниква на фона на обширни травми, при бъбречна или сърдечна недостатъчност.
- Хипогликемия – рязко понижаване на нивата на кръвната захар, което може да възникне при диабетици на фона на предозирането с инсулин.
През 2020 г. учени от Университет в Канада публикуваха научен труд, посветен на приложението на адреналина като обезболяващо по време на операция, насочена към корекция на птоза /свличане на клепач/.
Според получените данни използването на този препарат е помогнало за подобряване на изхода от хирургичното лечение. При всички, при които е приложен, се получава симетричен контур на клепачите.
Адреналинът – това е наистина „движеща сила” на нашия организъм. С негова помощ може не само да се мобилизират вътрешните резерви, но и успешно да се справим с множество заболявания и ситуации, при които е необходима незабавна реакция – да се предотврати бронхиален спазъм и дори да се възобнови дейността на спряло сърце.
