Алкализирането на организма е един от естествените, заложени в нас от природата процеси. Биохимичните процеси вътре в нас са огромен брой, в резултат на което се формират някои сравнително стабилни показатели за здравословното състояние.
Към тях можем да отнесем температурата на тялото, честотата на сърдечните съкращения, кръвните показатели, а също и поддържането на алкална среда в организма.
Какво представлява това и защо е толкова важно за здравето? Има ли смисъл да влияем върху алкализирането на организма и ако да, до каква степен?
Какво представлява алкализирането на организма?
В медицината съществува такова понятие като киселинно-алкално равновесие – КАР. Балансът между киселините и основите в нашата вътрешна среда – това е съставна част от хомеостазата.
Наличието на равновесие между киселини и основи трябва да се съблюдава във всяка среда в организма – слюнката, урината, влагалищните секрети, кръвта.
Същността му се състои в това, че за нормалните физиологични процеси показателите на рН трябва да бъдат относително стабилни. В противен случай се развиват необратими или трудно обратими патологични процеси.
За допустим диапазон е прието да се смята 7.37-7.44. За окисляване се говори, когато показателите се понижават, а за алкализиране при нарастване.
Киселинно-алкалното равновесие в нашия организъм се управлява от 4 буферни системи:
• Хемоглобинова;
• Бикарбонатна;
• Фосфатна;
• Белтъчна;
Всички те по един или друг начин в голяма или малка степен участват в свързването на йоните на водорода и препятстват съществени колебания в този баланс. И всяка от тях реагира патологично на излизането на КАР от указаните рамки.
Нарушаването киселинно-алкалния баланс се съпровожда с денатуриране на белтъци – тогава се разрушават клетки, а ензимите загубват значителна част от своите функции.
Най-мощната от изброените се оказва бикарбонатната буферна система. Образуването на въглеродна киселина е свързано с освобождаването на въглероден диоксид от организма.
Множество медицински изследвания показват, че окисляването на организма е по-разпространено и именно то е неблагоприятно условие за цяла съвкупност от заболявания.
Проблемът се състои в това, че в кисела среда се понижава активността на всички ензими, нарушават се междуклетъчните взаимодействия, клетките загубват минералните си запаси, тъй като киселата среда ги неутрализира в значителна степен.
Същевременно обаче повишаването на рН на вътрешната среда до крайна степен е също така изключително опасно за здравето. Тук както никъде другаде е уместен и дори наложителен принципът на умереността.
Опасността от алкализиране на организма, например посредством активният прием на сода за хляб, се крие в нарушения на функцията на белтъчния обмен.
Така се рискува нарушаването на процеса на отстраняването на мастноразтворимите отрови, присъстващи в състава на жлъчката при участието на черния дроб, развиват се процеси на интоксикация.
На фона на мнимо подобряване на състоянието е възможно да се развият твърде неблагоприятни и трудни за лечение заболявания – атеросклероза, ръст на туморите и непосредствената им канцерогенеза.
В норма алкализирането на организма трябва да не се усилва и да не се стимулира, а само да се поддържа. Трябва да бъдат осигурени оптимални условия за този процес. Това не е съвсем благоприятно, но в условията на съвременния ритъм на живот, абсолютно естествените за човека условия са до известна степен нарушени.
И става въпрос за хранителните продукти и начинът на дишане. Като при всяко издишване тялото се алкализира, а при вдишване подксилява.
