Антиядрените антитела са най-характерни за пациентите със системна вълчанка /лупус/.
Антинуклеарни антитела е общо название на група разнородни антитела насочени против различни компоненти на клетките, тяхното откриване свързва предимно с автоимунни заболявания, предимно с лупус.
Антинуклеарни антитела – това е?
Голям комплекс антитела, повече от 200, предимно имуноглобулини G, които се появяват в резултат на нарушение на механизма на автотолерантност при автоимунни и ревматични заболявания.
Антиядрените антитела принадлежат към голямото семейство автоантитела, които присъстват в ядрата на клетките, и играят важна роля при поставянето на диагноза за ревматоидни заболявания.
Механизъм на образуване на антиядрени антитела
• Влиянието на ултравиолетовите лъчи върху кожата в резултат протича активация на процесите на програмирана гибел на клетките – апоптоза, което е нормална реакция на организма, но при системни заболявания протича още и интензивна миграция на лимфоцити.
• Компоненти на клетките, които по-рано са били недостъпни и невидими за имунната система – обвивки от ядра, хистони и др. се оголват, а макрофагите, вместо да неутрализират този материал, предават сигнал за него по веригата на имунния отговор.
• В-лимфоцитите в отговор на сигнала на макрофага започват да образуват антиядрени антитела, които се свързват със съответстващия антиген образуват имунни комплекси.
• Имунните комплекси се отлагат на базалната мембрана на различни органи и тъкани, особено на кръвоносните съдове, активация на системата на комплемента – местен възпалителен отговор.
• Увреждане с нарушение на функцията на органа;
Антинуклеарните антитела са насочени срещу различни структури на нормалните клетки.
Изследване за антинуклеарни антитела се назначава при:
• Подозрение за наличие на системен лупус, синдром на Шьонгрен;
• При наличие на едно системно заболяване и подозрение за поява на друго;
Няколко факта за антинуклеарнтите антитела
1. Изследване на антинуклеарните антитела е универсален тест за всички, страдащи системни заболявания;
2. Използва от 1957-ма година, а в широката практика – от края на 80-те години;
3. При наличие на импланти в гърдите повишените титри на антиядрени антитела се установяват при 5-55% от пациентките;
4. Някои лекарствени препарати влияят на резултатите от изследването;
5. Настинката и острите вирусни заболявания също повлияват на резултатите;
При какви симптоми трябва да се установят нивата на антинуклеарни антитела?
• Артрит – възпаление на ставите, проявява се с болки, подуване, нарушаване на подвижността;
• Перикардит или плеврит с неясен произход;
• Заболявания на бъбреците с имунен произход или промени в резултатите от изследване на урината – хематурия, протеинурия;
• Хемолитична анемия – разрушаване на еритроцитите с повишаване на нивата на билирубина в кръвта и урината;
• Тромбоцитопения – понижено количество тромбоцити в кръвта;
• Кожни симптоми – обрив, удебеляване на кожата, особено след активното въздействие на слънцето;
• Синдром на Рейно – периодично изменение на цвета на пръстите на краката и на ръцете;
• Анормални неврологични и психически симптоми;
• Повишаване на телесната температура, умора, отслабване, увеличение на лимфните възли;
Видове изследвания на антинуклеарни антитела
Съществуват 2 метода за определянето им:
1. Непряка имунофлуоресцентна микроскопия – това е най-добрият метод;
2. Ензимен имунен анализ – антителата, присъстващи в кръвта, се свързват със съответния антиген, което води до промяна на цвета на разтвора;
Изследването на антинуклеарни антитела се използва като скрининг на автоимунни заболявания при пациенти с клинични признаци на автоимунен процес – продължителна треска с неясен произход, ставен синдром, кожни обриви, слабост и др.
Положителен резултат от изследването на антинуклеарните антитела – това не е диагноза, а възклицателен знак за необходимостта от още изследвания.
