Какви глобални последствия за психическото здраве на хората, които живеят на планетата могат да се очакват, като се има предвид печалния опит от събитията от преди 19 години?
Терористични актове от 11.09 и COVID-19 – какво ги свързва
Когато става въпрос за пандемията COVID-19, най-често се обсъждат мерки за профилактика, особености на протичане и лечение на болестта, нейните негативни последствия за човешкия организъм, а също и за икономиката, политиката и други аспекти на живота на планетата.
Проблемът обаче не се ограничава с това – вече е напълно ясно, че пандемията и всичко, което е свързано с нея оказват огромно разрушително въздействие на психиката на хората, защото събитията от този мащаб водят до това, че психолозите наричат това колективна травма.
Става въпрос за дълбоко емоционално сътресение, което преживява голяма група хора в случай на пандемията – цялото население на планетата. Колективната травма обединява хората без значение от всякакви техни различия – етнокултурни, личностни, исторически, семейни и т.н.
Травмиращото събитие кара всички да чувстват едно и също нещо – страх, безпомощност, беззащитност, беизходица.
Хората губят ориентация, сякаш губят почва под краката си, понякога в буквален смисъл.
Разбира се, пандемията COVID-19 далеч не е първата колективна травма в историята на човечеството.
Особено много те са били през 20-ти век. Само следва да посочим двете световни войни и множество отделни мащабни трагедии, които са свързани с тях.
И 21-век, за съжаление, вече успя да се отличи в този смисъл. Една от сравнително неотдавнашните катастрофи, до които са се докоснали, до голяма степен, благодарение на развитието на телевизията и връзките, огромен брой от хората на планетата, това са събитията от 11 септември 2011 г.
Терористичната атака на Световния търговски център се случи на практика директно в ефир. Над 100 000 души се превърнаха в живи свидетели на това как завладени от терористи самолети се врязват кулите близнаци на СТЦ, и още милиони наблюдават случващото се по телевизията.
Страшните кадри на горящи и рушащи се кули се превъртат много пъти по телевизията през следващите месеци и години.
Специалистите смятат, че въпреки несходството на тези две събития – терористични атаки с продължителност един ден, и продължаващата вече 9 месеца пандемия, и техните дългосрочни последствия за психическото здраве на хората могат да са сходни.
Затова трябва да изучим вече получения опит, за да знаем какво да очакваме, на какво да се готвим.
Последствия от травма 9/11
Както показват многобройни изследвания, терористичните актове 9/11, как е прието да се наричат от англоезичните медии, травмирали психиката не само непосредствено свидетели и участвали в събитията.
Разразилата се драма от 11 септември 2011 г. много силно се отразила на психическото състояние на хората, далеч от епицентъра на трагедията, но много емоционално ангажирани със случващото се по телевизията.
Основното последствие от най-силния стрес, преживян от тези, които са били в сградите, атакувани от терористи, и от тези, които са помагали при спасението на хората или са следили събитията отвън, това е постратравматичното стресово разстройство.
Сред симптомите на посттравматичното стресово разстройство е постоянен страх, че травмиращото събитие ще се случи отново.
Болните с посттраматични стресови разстройства се измъчват от нощни кошмари, флашбекове – внезапно появяващи се спомени, които са изключително доминиращи, проблеми с концентрацията, стараят се да избягват ситуации, които биха им напомили за преживяното.
Посттравматичното разстройство променя възгледите на човек за околния свят, който той възприема за околния свят, който сега възприема като нещо опасно, плашещо, пълно със скрити опасности.
Посттравматичното стресово разстройство води до поява на други физиологични и психически нарушения. Панически атаки, депресия, тревожно разстройство, развитие на алкохолна и наркотична зависимост, сърдечно-съдови заболявания, метаболитни и онкологични заболявания – всички тези проблеми се наблюдават при травматичните събития от 9/11, което буквално витало във въздуха, но сравнително бързо довело до спад.
Особеност на ситуацията по време на пандемията е в това, че нервното пренапрежение, заради витаещата във въздуха мнима заплаха, е много продължително във времето.
Само COVID-19 пандемията ли е източник на колективна травма
Необходимостта да се търпи само сравнително умерено ниво на опасност, но за дълъг период от време, без да се вижда края на това, може да изглежда екстремно изпитание за населението на планетата, прогнозира израелски психолог.
Страхът да не се заразим самите ние, тревогата за живота на близките, нарушението на реда на обичайния начин на живот, пълната неопределеност на бъдещето и отчасти, дори и на настоящето, невъзможността да се планира собствения живот поне за няколко месеца напред, необходимостта да се спазват въведените от властите ограничения, всичко това вероятно притиска психиката на хората, предизвиква чувство на безпомощност, безнадеждност и дори паника.
Специалистите не се съмняват, че пандемията ще доведе в бъдеще до нарастване на случаите на посттравматични стресови разстройства, на тревожно разстройство, на депресия и развитие на зависимости сред населението, особено, както показва опитът от 9/11, сред хората, които като по чудо са оцелели след тежко протичане на COVID-19, членовете на семействата на жертвите на болестта, а също и здравните работници и другия персонал, който се оказва на първа линия в борбата с инфекцията, например, доброволците.
За разлика обаче от рязкото нарастване на всеобщия страх и ужас след атаките от 11 септември, пандемичната вълна на тревога, гняв, тъга и отчаяние ще е като на фонов режим.
Има ли светлина в края на тунела
Ехото на пандемията COVID-19, без съмнение ще звучи още много десетилетия както се случва и със събитията от 9/11, убедени са психолози.
Колективната травма оставя своя печат в обществото като цяло, и на всеки човек поотделно. Нарушаването разбирането ни за това как е устроен светът и какво е мястото ни в него, като се променя нашият възглед за себе си и за другите хора.
Това може да има, разбира се, разрушителни последствия, но не само – понякога съвместните последствия сближават.
Травмата способства за поява на параноидно отношение към околния свят, може да помогне за израстване и за развитие на обществото, ако бъде разработена и осмислена.
Устойчивостта на хората, способността за бърза адаптация към промените и възстановяването след изпитанията, ето върху какво следва да се съсредоточим, за да преживеем тежките времена, убеден е психолог.
Как се отрази на българина COVID-19 пандемията
У нас по-скоро цари едно нехайство и недоверие към всичко онова, което се разпространява в медиите и затова повечето хора не обръщат внимание, особено по-младите, което води и до известни критики.
Основно те са от страна на възрастните, като проведени проучвания показват, че жени над 40 и дори 50 г. обикновено се тревожат, че могат да се заразят.
Шокът у нас беше в самото начало, след установяване на случая на заразяване първи у нас и най-вече при обявяване на извънредното положение в малките часове на 13 март, което доведе до ударно запасяване със стоки от първа необходимост.
Може и от Министерския съвет тогава подходиха неправилно, тъй като не обявиха още в началото какви ще са тези мерки за справяне с COVID-19.
Лятото у нас обаче премина напълно безгрижно, след като всички мерки бяха отменени, остана само извънредната епидемична обстановка, но с тази разлика, че нарастването на новите заразени след 24 май и мюсюлманските празници накара редица европейски държави да ни наложат ограничения при придвижването.
Това принуди българите да почиват по родното море, главно по южното, на юг от Бургас плажовете се пукаха по шевовете и дори отчетоха най-успешния сезон от години.
За разлика от Северното Черноморие, където карантините подплашиха чужденци и туроператори и то се изпразни още, преди да се е напълнило, но не морето не се стигна до големи огнища. Заразените повечето бяха млади хора, които са прихванали вируса от дискотека или от продължителен престой в приятелска компания.
