Използването на сперма след смъртта ще реши проблема с недостиг на донори на ценната течност, смятат британски учени. В държавите, където донорството не е анонимно, това ще увеличи броя на мъжете, които са съгласни да дарят своята сперма.
Трябва да се разреши използването на мъже за донорство на сперма след тяхната смърт, смятат двама лекари от британски университет. Аргументи в подкрепа на своето предложение те излагат в статия в списание за медицинска етика.
Как спермата от починали може да задоволи търсенето
Първият успешен опит на изкуствено оплождане е регистриран през 1785 г. Британският лекар Джон Хант препоръчва на мъж с хипоспадия – неправилно разположение на отвора на пикочния канал, да събере своя еякулат в чашка, а след това лекарят го въвежда във влагалището на неговата жена.
През 1909 г. в САЩ е публикуван първият доклад за успешно изкуствено оплождане с помощта на донорска сперма.
Моралните и социалните аспекти на донорството на спермата са обсъждани с десетилетия, появяват се нови методи за работа с биологичен материал, повишават се шансовете за зачеване.
И днес донорството на сперма е широко разпространено в много държави по света и доста често се използва за решаване на проблема с безплодие при двойки.
Количеството на донори на сперма невинаги съвпада с броя на желаещите да се възползват от донорски материал.
Защо има толкова голямо търсене на донорска сперма
Така например, във Великобритания, където действат строги ограничения за донорство на сперма, в периода 2011-13 г. ежегодно са регистрирани около 580 нови донори, сред тях и са тези, които давали сперма за конкретна жена или двойка.
Техният брой нараства в сравнение с 2004 г., когато са регистрирани 237 донори. Спермата за всички, които желаят да заченат от донор не стига, и регулаторните органи са принудени да дават разрешения за внос на донорски материал от други страни.
Закони, ограничаващи донорството на спермата, има в много държави. Така например, в Китай един еякулат може да се използва за оплождане на не повече от 5 жени.
У нас от 2007 г. действа Наредба за дейностите по асистирана репродукция, където се споменава за непартньорското донорство на сперматозоиди.
Регламентиран е единствено критерият за подбор – пълнолетен мъж, който не страда от хронични заболявания и не е поставен под запрещение.
Британските учени смятат, че няма основания да се предполага, че търсенето на донорска сперма ще намалее. Несъответствието между търсене и предлагане според тях по-скоро ще се запази.
В тази връзка те предлагат да използват като донори починали мъже. Сперматозоиди могат да бъдат получени в рамките на 48 часа след смъртта. След това материалът се замразява и използва.
Ситуацията слабо се различава от донорството на органи. Ако от морална гледна точка е приемливо хората да жертват тъкани и органи за облекчаване на страдания при различни заболявания, няма причина те да не го направят при безплодие.
Безплодието, разбира се, не е толкова опасно за живота, както например, болестите на бъбреците или на сърцето. Но операции като трансплантация на роговица, също не са необходими за спасяване на живота на болния.
Ако може да се използва донорска роговица за подобряване на качеството на живот, то защо да не се използва и донорска сперма.
Безплодието причинява страдания, и те могат да бъдат облекчени, като се повиши достъпа до донорска сперма.
Случаи на деца, родени от починали донори на сперма мъже
Днес съществуват прецеденти по отношение раждането на деца от мъртви донори. През 2018 г. богато британско семейство успяха да вземат сперматозоиди от своя син 3 дни след неговата смърт в тежка катастрофа.
С помощта на сурогатна майка починалият мъж се сдобива с наследник – момче, а неговите родители с внуци.
През 1997 г. жена роди дете от мъж, който през 1995 г. починал от менингит скоро след сватбата. Тя успява след смъртта му да се сдобие с негова сперма, но за да я използва, се налага няколко години да води съдебни дела.
През живота си мъжът не дава писмено съгласие за такова донорство, тъй като не е предполагал, че ще се стигне до такава ситуация.
У нас донорството на сперма е анонимно, но информация се пази до 30 години след даряването на спермата за донора, но самоличността му не се разкрива на родените деца.
Във Великобритания не е така, там, след като децата, родени от донорската сперма, станат на 18 години, могат да се срещнат със своя баща.
