Възпитанието на деца съвсем не е лесно. Достатъчно е да си спомним колко възпитатели и учители го умеят.
Малко, за съжаление. Защо си мислим, че сред родителите са повече? Умението да възпитаваш е рядък талант, затова и много родители допускат грешки.
Може би са същите, които са допускали техните родители, защото бабите и дядовците са постъпвали по същия начин.
Ако на момчето са го били, най-вероятно то ще смята, че побоят с възпитателна цел е нещо нормално и правилно. Когато порасне ще опитва да възпитава по същия начин и своите деца.
За да не се прибягва до подобни методи, родителите е добре да знаят какви са възможностите да накарат децата да ги слушат без насилие.
Възпитанието без шамари е възможно
Смята се, че причиняването на болка е най-правилният начин да бъде показано на детето, че прави нещо неправилно или нарушава забрана.
Но родителите могат да покажат, че дадено поведение на детето не е редно и без да му причиняват болка.
Физическо насилие не трябва да присъства в отношенията между родители и деца. Липсата на физически наказания не означава, че на детето му е позволено всичко.
Но предполага осъзнатост на родителите във всяко действие и висока степен на отговорност.
Когато детето е направило нещо, което е извън концепцията за правилно поведение, когато за пореден път греши, родителят може да избухне и да го шляпне по дупето.
Защото прекалява, продължава да допуска същата грешка, макар и вече 100 пъти да му е казано, че не трябва така.
Ако се анализира случилото, то почти винаги се оказва, че вината на детето не е чак толкова голяма.
Причините за избухването на мама може да са проблеми в работата, конфликт със съседите и много други неща.
Как да не стига до подобни ситуации и да не изкарваме натрупания през деня гняв на детето, което не е виновно за нищо, а и няма как да се защити?
Последователност във възпитанието на децата
Децата не са малки възрастни. Те невинаги са способни да разберат веднага защо задължителният принцип на успешното възпитание без насилие е последователното определяне на граници, които не трябва да се прекрачват.
Безполезно е да се удря едногодишно дете, защото не може умело да държи лъжица или защото често се спъва и пада.
Безполезно е да му обясняваме защо не трябва да къса парите, които е извадило от портмонето на мама.
За това е необходимо време. И ще стане по-бързо, ако родителите последователно, от просто към по-сложно, обясняват на детето какво е добро и какво лошо. С търпение и с разбиране. Без реплики от рода „Защото така казах”.
Задължителност и неизменност на границите
Това, което не трябва да се прави, трябва да е винаги така, без изключения. Това, което може, не бива да се забранява при никакви обстоятелства.
Ако се поставят граници, те трябва да се спазват. Това е основа на възпитанието.
Въпреки съществуващото мнение, на децата също не им харесва, когато всичко им е позволено. На тях им е много по-комфортно да живеят в определено, имащо граници пространство, вътре в рамки.
Това благотворно се отразява на нервната система на детето и му помага да се адаптира в обществото, да изгради система от връзки с околния свят.
Право на грешка и нарушение на правилата
Децата трябва да имат право да допускат собствени грешки. Това не означава, че няма да има нужда от обяснения. Но не е, защото родителите са се разгневили, а е такъв принципът на последователността.
Направил си нещо лошо – носиш си отговорността. Когато направиш добро получаваш награда.
Избор има, но за него трябва да се отговаря. Изключение са грешките, които са допуснати случайно. Наказания за тях не трябва да има.
Любовта трябва да се показва
Това е по-важно от играчките, липсата на забрани, джобни пари. Родителите никога не трябва да изпускат децата, дори и те да са пораснали и да канят гаджета на срещи и да се целуват с тях в училище.
Детето е важно да усеща това внимание, защото то показва любов и загриженост.
