Много родители смятат, че са способни еднакво да обичат своите деца. Така ли е в действителност? Според френски психолози, да обичаме еднакво всички свои потомци е невъзможно и в това няма нищо лошо и осъдително.
Какво влияе на родителската любов?
Според Франсоа Долто, дори при родните братя и сестри няма… еднакви родители. Всяко дете се появява на света в определен момент от живота на своята майка и баща. Жената, раждаща на 35 години 3-тото си дете, значително се различава от тази, която на 18 години износва първото си дете.
Трудно е да си представим как би могло да се получи да изградим еднакви отношения с детето както в първия така и във втория случай. Освен това изначално всяко дете е уникално само по себе си и пробужда у нас специфични чувства.
Дори ако родителят не си дава сметка за това, връзката с всяко от децата му е уникална. Нейните характеристики варират в зависимост от пола на детето. Отношенията на майката с дъщеря ѝ в пубертета не е равнозначна на тази, която я обединява с нейния син, на когото тя помага да преживее трудностите на юношеската възраст.
Отношенията зависят и от възрастта на детето – ние не можем да обичаме еднакво 25-годишно момче и едногодишно бебе. Личността на детето също влия върху формирането на родителската любов.
Всяка черта от неговия характер по-своему е свързана с особеностите на характера на бащата и майката и създава основа за нови, всеки път своеобразни отношения.
Така любовта към детето зависи от житейските обстоятелства на родителя, при които е било родено то, а също и от пола, от възрастта и от личността на детето. Всички тези фактори се проявяват в различни съчетания, затова любовта към всички деца не може да бъде еднаква.
Детето и подсъзнанието на родителите
Но явява ли се любовта единствен параметър, по който може да се съди за връзката между родителите и детето? Разбира се, всичко не е толкова просто. Връзка с децата е една от най-сложните, и тя узрява в продължение на целия живот.
В отношенията с детето се проявяват всички проекции и повторения, които често се отнасят към най-ранните периоди от живота на родителя.
Според детския психиатър Пиер Делион, ние не можем да контролираме нашето подсъзнание – понякога бащата идентифицира себе си с детето, което повече от всичко прилича на него или по това, с което се отличава от него.
Докато майката несъзнателно предпочита повече сина си, отколкото дъщеря си.
Да обичаш еднакво всяко от деца си е невъзможно, затова родителя често не успява да контролира чувствата, които произтичат от дълбините на неговото съзнание и го карат да си спомня за своя личен опит.
Как да приемем, че обичаме децата си по-различен начин?
Според детския психолог Катрин Матлен е необходимо да разберем, че обичаме всяко дете по различен начин. Майката не може да бъде еднаква за всички нейни деца, а отношенията между нея и всеки от потомците ѝ са уникални.
Не можем да измерваме любовта към своите деца количествено, да я описваме с помощта на мерни единици. Ако ние мислим, че любовта към детето е въпрос на количество, то тогава най-вероятно ще се сблъскаме с чувство за вина. И затова трябва да погледнем на любовта към децата от различен ъгъл.
