Много хора смятат, че трябва да се развиват постоянно и да се самоусъвършенстват.
Но в борбата за щастие и благосъстояние е много вероятно да пропуснат да изживеят живота си.
В спортните среди има понятие „болест на големия“ /disease of more/.
За първи път е използван от Пет Райли, баскетболен треньор, в десетката на най-великите треньори на Американската баскетболна асоциация.
Според Райли, болестта на големия обяснява защо талантливите отбори, спечелили шампионска титла, много бързо я губят.
Проблемът не е в силните съперници.
Играчите, както и всички останали хора, мечтаят за голямото.
Първоначално това голямо за тях е победа в шампионата.
Но най-вероятно това не е достатъчно.
Те започват да искат повече пари, повече слава, повече награди, повече удоволствия.
Психологическата настройка на отбора се променя.
Това което някога е било идеално съвпадане на навиците на всички играчи, се превръща в хаотични и несъгласувани усилия.
Резултатът е провал на отбора.
По-голямо не означава по-добро
През 80-те години психолозите провели проучване с цел да научат какво прави хората щастливи.
Раздали пейджери на голяма група хора и ги помолили след всеки сигнал да записват:
1. Колко щастливи се чувствате сега по скалата от 1 до 10?
2. Кое събитие във вашия живот е повлияло на това усещане?
Изследователите събрали хиляди такива записи. Резултатът се оказал неочакван.
На практика всички оценявали нивото на щастие на 7 пункта.
Покупка на мляко в магазина – 7. Обсъждане на продажбите с началника – 7. „Гледам как синът играе футбол -7.“
Дори когато се случвало някакво нещастие, нивото падало за кратко до 2-5, а след известно време отново се връщало към 7.
Същото се отнася и за радостните събития.
Печалба от лотарията, отпуск, сватба, всичко това за известно време повишавало оценката, но след отново се установявала на 7.
Не сме постоянно щастливи, но не сме и постоянно нещастни.
Независимо от външните обстоятелства, през цялото време се намираме в състояние на умерено, макар и не съвсем удовлетворително щастие.
На практика винаги всичко е нормално.
Постоянно си внушаваме, че за пълно щастие ни трябва още нещо.
Мислим си, че трябва да се случи нещо още, което до вдигне нивото на щастие до 10.
Повечето от нас живеят така, в постоянна борба за пълно щастие.
И какво се получава в крайна сметка – полагаме огромни усилия и продължаваме да се чувстваме недоволни.
Внушаваме си, че стоим на едно място.
Борбата за бъдещото съвършено щастие постепенно обезличава нашето настояще.
Означава ли това, че не трябва да се стремим към нищо?
Трябва да ни мотивира нещо още, а не само собственото щастие.
Самоусъвършенстване – това трябва да е само хоби
Всички ние неведнъж сме слушали, че в началото на годината трябва да си записваме собствените цели, да анализираме желанията.
А след това да разписваме всяка стъпка, за да ги достигнем.
Но самоусъвършенстването само заради самото самоусъвършенстване няма никакъв смисъл.
Това е само поредното рекламирано хоби.
Ако нещо може да се подобри, това не означава, че е нужно да се подобрява.
Проблемът не е в самите подобрения. Важното е защо искаме да подобрим нещо в себе си или в живота си.
Когато нямаме никаква друга цел, освен самовъзвеличаване, целият ни живот се превръща в съсредоточаване върху себе си, в лека и приятна форма на нарцисизъм.
