Лекари за това какво се промени от началото на пандемията.
Броят на заразените от COVID-19 по света надмина 31 млн., като почти милион от тях са починали.
През март-април в Италия, Франция, Испания и Великобритания, както и в други страни болниците бяха препълнени, а лекарите бяха принудени да работят денонощно.
У нас също имаше опасения, че може да се стигне до подобен опасен развой, затова и бяха предприети редица мерки за ограничаване разпространението на COVID-19.
През лятото ситуацията започна да се стабилизира, но не са малко тези, които се опасяват, че с напредването на есента ръстът на заболеваемостта ще се възобнови.
Какви са промените, които се случиха за половин година от началото на пандемията, какво се случва сега по болниците и да се очаква ли опасна втора вълна на COVID-19.
Лечението стана по-успешно
Лекарите вече знаят как по-успешно да се борят с COVID-19, а усложненията при болните станаха по-малко. В сравнение с пролетта заболелите, които са в тежко състояние са доста по-малко, и лечебните заведения вече се справят със ситуацията.
Подобрени са всички механизми, процеси – прави се триаж на заболелите и се преценява в което лечебно заведение да бъдат изпратени за по-нататъшно лечение.
Цялата система вече работи, и постоянно се променя и коригира в зависимост от обстановката, която наблюдаваме.
Сега е много по-лесно, отколкото през пролетта, когато указанията от Оперативния щаб са се променяли почти всеки ден, болните у нас не бяха толкова много, но в останалата част на Стария континент ситуацията беше тежка, включително и сред медиците.
Около 10% от заразените бяха лекари тогава, а сега процентът спадна на около 5, тъй като потвърдените у нас вече близо 22 000, от тях медицински персонал са около 1200 или може би малко над 5%.
Мерките, насочени към възпиране на разпространението на вируса, към ограничаването на неговото разпространение, включително и при режима на самоизолация, дадоха своите плодове, спряха потока, и сега се работи в средно темпо.
Лекият ръст на заболеваемостта, който се наблюдава сега, е по-скоро свързан с началото на учебната година и окончателното завръщане на хората от летните отпуски. Започна и академичната година, което е свързано също с допълнителни рискове от разпространение на вируса сред студентите.
Все повече се струпват в затворени помещения, затова и броят на установените нови с коронавирусна инфекция сякаш отново започна да нараства, но все още се задържа на стойности по-ниски, отколкото при пика през месец юли.
Повечето болници обаче работят при нормален режим или по-скоро вече се адаптираха към новото нормално.
Лекарите се научиха как да се борят с COVID-19, да се лекуват, да се справят със симптомите, които предизвикват. Заболелите станаха по-малко, затова и броят на попадналите в реанимация и включените към апарат за изкуствено дишане намаляха.
Заради новата тактика на лечение няма такива усложнения, които са били в самото начало на борба с тази инфекция, включително по-малко са и случаите на фиброза на белите дробове.
Лечението стана по-ефективно. С усложненията лекарите започнаха да се борят много по-ефективно, отколкото в ранния етап на пандемията.
Не може да се каже, че сега лечението на болестта е станало много по-леко. Някои го пренасят леко, при други наистина протичането е по-тежко. Това зависи от реактивността на самия организъм.
Повечето и преди са боледували от COVID-19 в лека форма, просто не са търсили лекарска помощ, а след това е било откривано наличие на антитела.
Да се твърди обаче, че сега сме във фаза на втора вълна на лека инфекция, съвсем не е вярно.
Самият вирус не е проучен добре, и да се говори, че е отслабнал, засега не може да се каже. Няма такъв вариант сега да е налице леко протичане на болестта. Това е същият вирус и друго не може да се твърди.
Тежко болните са 10 пъти по-малко
Въпреки че се откриват повече заразени с коронавирус, болните в тежко състояние са 10 пъти по-малко, разказва ръководителят на службата по анестезиология и реаниматология на френска болница и автор на блога „Вести от фронта COVID-19” Айк Варданян.
Във Франция през пролетта бяха локализирани 2 големи огнища на COVID-19 – в района на Страсбург, в Париж и в околностите. Тогава концентрацията на заболелите е била много висока, ситуацията се е развивала много бързо и се е влошавала.
В определен момент броят на болните в реанимация в рамките на седмица се е увеличавал с 4 пъти. Това е била плашеща ситуация.
След това карантината дава своите резултати, заболеваемостта започва да се понижава, и в края на месец май се стига до пълна стабилизация, точно когато у нас започна нещо като втори етап на първата вълна и се стигна до истински пик през месец юли.
По същото време във Франция заболеваемостта от COVID-19 се понижава, коронавирусът става същата болест както и останалите. Лекарите се научават по друг начин да подхождат към лечението.
Към ден днешен броят на пациентите в реанимация с коронавирус не е 1/10 част от това, което е било през месец март.
Разглеждани са 3 възможни варианта на такава промяна на ситуацията.
Първо, сега, когато на някой се установи COVID-19 от съответното РЗИ в областта провеждат проучване на контактните му лица и ги задължават с предписания да се явят на тест. Така се стига до значителен ръст на заразените.
Мутира ли наистина вирусът, отслабва ли го това
Младежите общуват много, контактуват един с друг, затова е възможно и заразяване на голям брой хора, като те боледуват в лека форма или без симптоми.
Вторият елемент – възможно е вирусът да мутира, затова и се наблюдава, че при повечето от тежко болните болестта не дава такива усложнения каквито са били и в началото на пандемията.
Третата причина – преди при тежка форма на заболяването заболелите веднага са били интубирани и са включвани на апарат за командно дишане.
Сега това не се прави веднага, а се изчаква известно време. И така 10-20% избягват продължителния престой в реанимация.
Ако през пролетта болният е стигал до реанимация, то е бил там минимум 3 седмици на апарат за командно дишане.
Сега част от заболелите успяват да избегнат това, съответно те бързо преминават към възстановителния период.
Затова и в началния етап на епидемията концентрацията на болните в реанимация е била висока, а сега ситуацията се измени в по-добра посока.
През пролетта лекарите са се страхували повече, тъй като тогава не са знаели с какво си имат работа.
Сега на коронавируса се гледа като на една от инфекциозните заболявания, тъй като знаем как да се предпазим как да се защитим какво да правим, за да не се заразим, и разбираме как могат да ни излекуват.
Ситуацията в Европа към момента от гледна на точка на епидемиологичната картина става да известна степен обезпокоителна, тъй като световните медии избухнаха с новината, че е наложена карантина на Мадрид, като е наложена забрана за влизане и излизане от града без уважителна причина.
Не се съобщава дали има изградени контролни пунктове по входовете, които да отказват или съответно да разрешават допускане, но това се подразбира.
Мярката не е възприета еднозначно и от регионалната администрация са подали жалба срещу решението най-вероятно на централното правителство в съда, но до произнасянето строгите ограничения са в сила, като срокът им на действие е фиксиран за 2 седмици.
Не само в Мадрид е въведена забрана за напускане и влизане в населеното място, без да е налице основателна причина за това, а и в други 9 района на административно-териториалната област на столицата.
Общо над 6 млн. души в района на Мадрид са принудени да търпят новите ограничения.
Във Франция продължава истинския пик на COVID-19 вълната, като само за 24 часа са потвърдени над 12 000 нови заразени, но това е до известна степен спад спрямо близо 14 000 ден по-рано и още повече в сравнение с по на 16 000 дневно за предходната седмица.
Обезпокоителна е тенденцията за нарастване на заболелите, които са в тежко състояние, но това се обяснява с истинския пик на новите заразени. По-важно е като процентно съотношение да се запазят като стойности.
Във Виена пък планират промяна на начина на тестване за COVID-19, целта е то да става по-бързо, и за тази цел ще помагат куриери, които няма да използват моторни превозни средства, а велосипеди.
Те ще доставят тестовете, които са си направили жителите на австрийската столица д референтните лаборатории.
Куриерите ще бъдат изпращани до подозрителни лица, тоест при които има съмнения, че може да са заразени.
Тестът ще се прави по изцяло нов метод, не с проба от носа, за който се появиха спекулации, че може сериозно да увреди носната кухина на децата, тъй като я травмира и не е изключено да не може да се възстанови.
Тези 300 куриери ще доставят по около 1000 проби за изследване в австрийската столица или това са само около 1/6 от общо 6000, които се правят в рамките на денонощие.
По повод започналата академична година е добре ръководствата на родните университети да се поучат от опита на британските, примерът е от Нортъмбрийския университет, където най-малко 770 студенти са установени с положителни проби за COVID-19.
Дистанцията между студентите в аулите на университетите у нас е крайно недостатъчна, за да осигури безопасност и да намали риска от заразяване, затова е по-добре да се обмисли вариантът за дистанционно обучение и само изпити за не повече от 40 минути да са онлайн.
Навлизаме в период, в който разпространението на вирусите се улеснява от по-ниските температури.
