Едно от най-странните заболявания, терапията на които изисква индивидуален подход.
Синдром на раздразненото дебело черво е парадоксално явление, възниква по неизвестна причина, трудно се открива, дълго се лекува и може да ни съсипе живота. Как постоянните болки в корема са свързани със стрес и защо веднага трябва да отидем на психотерапевт, а не при гастроентеролог?
Какво е това чревна депресия и лекува ли се без хапчета
Не ме нервирай
Във формирането на синдром на раздразненото дебело черво важна роля играе продължителното състояние на стрес.
Симптоматиката на болестта е много сходна на типично разстройство на храносмилателната система – некомфортни усещания в корема, болки или спазми, подуване на корема и метеоризъм, нарушено изхождане.
В някои случаи дори повръщане и повишение на температурата. Резултатите от медицинските изследвания обаче показват желязно здраве – нито стомашно-чревна инфекция, нито патология на органите.
Всички показатели са в нормата, но симптомите, които нарушават обичайния ни живот все пак ги има.
Естествено е страдащият в този случай да мисли, че лекарят нещо се е объркал или просто апаратът в лабораторията е повреден, и отива в друга поликлиника, на друг лекар.
Този пациент е отчасти прав – медицината отнася подобен род разстройства към функционалните. С други думи, от него не се умира, заразяване е невъзможно, не води до преждевременна смърт.
Проблемът с качеството на живот на болните със синдром на раздразненото дебело черво е толкова голям, че през 1988 г. в Рим е създаден комитет при Световния конгрес на гастроентеролозите по функционални заболявания на стомашно-чревния тракт.
Това не е болест в чист вид, а някои симптоми, които силно влошават качеството на живота. Точните причини за възникване на раздразненото дебело черво не са ясни на никого, но днешната медицина смята, че коренът на това заболяване има два елемента – физическа или психическа.
Физическата компонента е обусловена, например, от неправилното функциониране на нервните връзки. Органите на храносмилането се намират са в подчинение на мозъка.
Всякакви нарушения водят до проблеми със стомашно-чревния тракт, или при болния е банално нарушена функцията на червата, заради неправилно или нередовно хранене.
Още по-силно на функцията на стомашно-чревния тракт влияе стресът или прекомерното безпокойство. Реакцията на тази ситуация може да е във вид на изменения на правилната подвижност и активност /перисталтиката/ на дебелото черво.
Когато говорим с думи прости, казваме, че мозъкът се опитва да ни разсее от негативни мисли, приемайки нормални усещания за болка, дори обичайното съкращение на стените на дебелото черво, при норма неосезаемо.
Кой е виновен
Трудността при поставяне на правилна диагноза се състои в това, че всеки човек има собствена картина за синдрома на раздразненото дебело черво.
При едни повече се развива болкови синдром, при други – запек. Трети страдат от непоносими пристъпи на диария.
Локализацията на болките може да е различна – от дясно на корема, отляво. Болките се усилват най-много след хранене, възможно е те да са подобни на спазми, или обратно, да са теглещи.
При такава аморфна анамнеза е важно качествено да се проучат всички органи на стомашно-чревния тракт, за да се изключат всякакви, дори най-дребните патологии.
Назначават се изследвания за кръв и изпражнения, за да се увери лекарят в липсата на каквато и да е инфекция, а също и да се разбере каква е причината за дискомфорта и дали не е нарушение на микрофлората.
След това се отива при хирург гастроентеролог, който може да извърши гастроскопия и колоноскопия. Заключение на алерголог показва дали това не е реакция на неусвоими от организма храни.
Основното лечение е без медикаменти
Допълнително се назначава ултразвук на малкия таз и на коремната кухина.
Немедикаментозното лечение се състои в правилно хранене, това е основна препоръка на лекарите. Ключовите принципи са балансирано хранене, което предполага около 2500-2800 килокалории на денонощие.
Изключват се сурови плодове, пикантно, сладко, тестено, пържено. Храненето трябва да е редовно, по 4-6 пъти дневно.
Необходима е психотерапия, тъй като връзката между раздразненото черво и емоционалния фон е повече от очевидна, и затова трябва да се обърне специално внимание.
Умерено физическо натоварване – спортът влияе оздравяващо на организма, но без фанатизъм, тренира сърцето, повдига настроението. Разходки в парка през почивните дни, за да подишаме чист въздух също могат да се включат в тази точка.
