Огнище на чума в Мадагаскар уби 40 души, съобщи Световната здравна организация, предупреждавайки, че болестта може да се разпространи бързо в страната. Първата жертва беше идентифицирана на 31 август в района западно от столицата. Заразеният там почина три дни по-късно.
До средата на ноември са били потвърдени 119 случая на заразени с чума, като два процента от тях се дължат на белодробен щам - едно от най-опасните инфекциозни заболявания с много висок процент на смъртност.
Чумата засяга предимно плъхове и се разпространява чрез бълхи, но хората могат да се заразят с болестта, ако са ухапани от заразена бълха. Положението в Мадагаскар е още по-тревожно, тъй като бълхите в страната имат висока степен на устойчивост на инсектициди, предупреди Световната здравна организация.
Чумата е заразна болест, която обичайно се причинява от бактерията Yersinia pestis. Предава се по три основни начина.
Единият е дихателен, като при него бактерията на чумата попада след вдишване в белите дробове. Тя се разпространява във въздуха от кашлицата на заразени с чума и по-рядко чрез прах. Чумата се предава и по хранителен път, когато бактериите попаднат в устата със заразена вода или храна.
Заразата се предава на храната, след като е пипана от болни хора, или пък е полазена или нагризана от заразени гризачи. Водата се заразява, ако в нея попаднат фекални води, заразени с бактерията, или ако вътре са плували заразени гризачи. Прекият път на предаване на заразата е от ухапване от заразени насекоми, обикновено бълхи.
Когато те смучат кръв от чумно болен, те поемат и бактериите. Те се размножават в хитиновото предстомахче на насекомото, запушват го и бълхата отново огладнява, опитавйки се да смуче още кръв. Тъй като е със запушено предстомахче, тя повръща кръвта, заедно с чумните бактерии, обратно в раната. Най-рискови за предаване на чума са плъховите бълхи.
Заболяването протича в няколко форми. Едната е кожна, като се образува пъпка след ухапване от бълха. Възможно е да изчезне по естествен път, но в 99 на сто от случаите заразата прераства в т. нар. бубонна форма на чумата, когато бактерията достига до лимфните възли. Там тя се размножава, възлите се възпаляват и подуват и ако заболяването не се лекува, в 90 на сто от случаите причинява смърт.
Чумата може да има и чревна форма, ако заразяването стане чрез храна. Бактерията прониква през стените на червата и се размножава вътре в тях. При тази форма на болестта смъртността е тотална и в историята не е описан случай на оцелели без лечение.
Белодробната чума се развива след вдишване, или пък вторично, когато инфекцията е в съседните лимфни възли. Бактерията се размножава в белодробните алвеоли и ги разрушава.
Самата белодробна инфекция се развива много бързо – до два часа след заразяването. Понякога тя започва с белодробен кръвоизлив, когато бактериите са рязали стената на кръвоносън съд в белия дроб. В някои случаи този кръвоизлив може да доведе до смърт.
Ако не се лекува, чумата убива в срок от минути до няколко часа след първите симптоми. Необходимо е лечение с комбинирани мощни и действащи бързо антибиотици.
Чумата може да има и септична форма – при чревната и бубонната чума бактериите навлизат в кръвта и чрез нея се разпространяват в организма. Дори и при лечение, прогнозата е безнадеждна и болните умират.
От Средновековието има три чумни епидемии, при които са починали 200 милиона души. През XIV век от чума умира една трета от населението в Европа.
Макар да се смята, че за чумата има лечение и съвременният начин на живот я изключва, много хора умират всяка година в по-бедните държави по света. За съжаление, има антибиотици, към които щамовете на чумата са резистентни.
