Темповете на живот постоянно се ускоряват. Как постъпваме ние? Търсим начини как да сме по-ефективни, да успяваме още повече, да изпълняваме няколко задачи едновременно, да се опитваме да балансираме между работа, семейство и хобита.
Ако опитаме да направим всичко обратно? Прости техники, които помагат да се отпуснем и да станем по-щастливи.
Защо да спрем да се опитваме да сме успешни навсякъде
Ако периодично времето не ви стига, навярно сте запознати с капаните, които трябва да повишат ефективността ни. Например, можем да слушаме полезен подкаст по път за работа или при приготвяне за вечеря.
Междувременно да харесаме няколко публикации на приятели, а също да отговорим на няколко служебни имейла, за да предотвратим препълването на служебната ни поща.
Става ли ни по-леко от това? Да, понякога наистина сме горди със себе си, че сме успели повече, отколкото сме планирали. Но, живеейки в този ритъм постоянно, в крайна сметка стигаме до задънена улица.
С всеки изминал ден ежедневието става по-забързано, а ние трябва да отговаряме на все по-строги изисквания. Всяка непланирана задача може да ни извади от равновесие.
Вместо да се стараем да успяваме повече, можем да сменим стратегията и да опитаме да изградим живота си по друг начин. За това ще ни помогнат няколко съвета.
Да изберем една задача вместо много едновременно
Свикнали сме да оптимизираме своя ден и да изпълняваме няколко задачи едновременно, за да пестим време и да успяваме.
В книгата „Всичко най-добро е просто. Ежедневни идеи за по-спокоен и равномерен живот” се препоръчва обратното, поне понякога да се отказваме от изпълнението на много задачи едновременно и да се посветим време само на едно нещо.
В книгата се предлага да изберем само едно ежедневно задължение или задача и да го превърнем в ритуал, без да се разсейваме от нищо друго, което да изпълняваме.
Например, наблюдавайте мехурчетата на водата, които се формират точно преди започне да завира. Когато заливате с вряла вода чаените листа гледайте как постепенно цветът на водата се променя.
Не бързайте да отпивате първата глътка, за да забележите парата, която се издига от чашата.
В ритуал може да се превърне всяко занимание, дори миенето на съдове или простирането на дрехи.
Вместо да планирате вечеря, помислете за утрешното събрание или за това с какво да ангажирате децата, след като се събудят от следобеден сън, по-добре се фокусирайте върху аромата на току що изпраните дрехи, на прохладата от мокрото пране във вашите дрехи, върху лъчите на слънцето, които огряват прането.
Разбира се, пълният отказ от изпълнението на много задачи едновременно е невъзможен, но не е нужен. Но когато си позволяваме поне по няколко минути дневно да се занимаваме с едно нещо, свикваме да виждаме красотата в обикновените неща.
Правете си цифров детокс
Повечето от нас помнят как, когато са били деца, родителите са им казвали да не стоят дълго време пред компютъра. Сега тя провокира просто усмивка или дори носталгия.
Прекарваме на компютъра по цял ден, а когато се отделим от него, се хващаме за телефона. Какво правите, когато чакате приятел, който закъснява? Най-вероятно се обръщате към телефона, отваряте социалните мрежи и преглеждате новините.
Безсмислено е да се откажем от технологиите – свикнали сме да правим покупки с едно докосване или да проверяваме времето за утре в приложение, това улеснява живота ни.
Какво ако се откъснем за 15 минути, които ежедневно да прекарваме без устройства? Изключването от виртуалния свят ни позволява да възстановим връзката с реалния свят – своите деца, половинка, семейство, работа, обкръжение. 15 минути дневно всъщност не са чак толкова много.
Да се откажем от баланса
Иска ни да се успяваме във всичко, да бъдем най-добрите служители в работата, а у дома – идеална съпруга, майка и домакиня.
Колкото и да се стараем да успяваме във всичко, и навсякъде, постигането на баланс не е нищо повече от заблуда, който ни подбужда да постигнем невъзможното.
Препоръчително е нарочно да се отклоняваме от баланса, и това, което е най-важно, нормално да се отнасяме към това.
Например, не трябва да хабим последните си сили след тежък работен ден, за да приготвим вечеря – поръчайте готова храна или пригответе нещо съвсем просто.
Това може да се определи като лавиране. Вместо да се стремим към идеален баланс, опитайте постоянно да се отказвате от части от задачите.
Създаване вътрешен уют
С какво свързвате уюта? Може би с вкусна храна, която сте приготвили у дома, с мека светлина от настолна лампа. Изабел Гилис посвещава книгата „Cozy”. Изкуството винаги и навсякъде да се чувстваме уютно на тема уют.
Тази книга не е в това как по-добре да поставим мебелите или какви завеси да изберем за спалнята.
В нея Гилис пише колко е важно да чувстваме уют без значение от това как се стичат външните обстоятелства. Как да направим това?
Първо трябва да погледнем вътре в себе си – какво ни вдъхновява, предизвиква удоволствие, радва ни.
Гилис привежда пример от детството, когато с родителите си често се разхождала по брега на реката, и заедно разглеждали окапалите листа, определяйки по тяхната форма, от кое дърво са.
Сега, когато си подбира листа по време на разходка, тя се чувства уютно, тъй като се връща към мислите си от онова време.
Огледайте се наоколо, вслушайте се в звуците, вдишайте ароматите, докоснете се до околните предмети, почувствайте тяхната форма и текстура.
Понякога е възможно да изпитаме уют и от най-неочаквани неща. Например, звукът на работеща перална машина може да ни се стори уютен, ако ни кара да си спомним нещо добро, да се върнем във времето, което сме се чувствали уютно.
Не трябва да забравяме, че не става дума за осезаем обект, а по-точно за лесен начин да носим със себе си това, което ни е необходимо за постигане на вътрешна хармония.
Когато намерим онова, което ни дарява чувство за опора и покой, започваме да се чувстваме по-уверено, дори в сложни и неблагоприятни ситуации.
Следването на тези съвети няма да забави целия свят, но ще позволи да изберем комфортно темпо на живота си.
Ако всички спрат да бързат толкова, то може би светът ще стане едно по-добро място за живеене, няма да има толкова нерви, напрежение.
Конфликтите ще са доста по-малко, споровете, които неизбежно възникват, бързо ще бъдат разрешавани.
Забавянето на темпото би допринесло и за цялостно подобряване на здравето на нацията. Натоварването на психиката, когато е постоянно, с течение на времето може да доведе и до редица заболявания.
Затова и може един човек да не изглежда толкова успял, тоест да не се е възползвал от всички възможности, които са му попадали, но така е съумял да се съхрани като личност.
Защо е важно да си даваме почивка, но без да прекаляваме
Почивката е от изключителна важност, особено след определена възраст, когато режимът на сън, хранене и физическа активност трябва да бъдат превърнати в приоритет.
Разбира се, необходимо е да се потърси баланс, тъй като забързаното ежедневие е полезно, тъй като поддържа човек в кондиция, и не позволява на човек да залинее от бездействие.
Мозъкът има нужда от постоянно натоварване, в противен случай е възможно да атрофира. Неслучайно, докато работят повечето хора са в сравнително добро физическо и психическо здраве, но пенсионират ли се и забавят ли рязко темпото, и болежките започват да се появяват.
Защо ли е така, може би, защото тялото има нужда от определено ниво на умствено и физическо натоварване, за да се поддържа в добро здраве и всички негови системи да функционират оптимално.
Ако го няма това натоварване, то настъпват неблагоприятни последствия. Да, трябва да забавим темпото, но не дотам, че да не ангажираме ума си с абсолютно нищо.
