Как са свързани коронавирус и може би нямащата отношение към него антибиотична резистентност?
В неотдавнашно интервю известният изследовател Насим Талеб определи развитието на антибиотична резистентност за една от най-големите заплахи за човечеството. С тази позиция са солидарни и много лекари, и особено остро проблемът стои по време на пандемия. Защо?
Бактериалните инфекции – сериозен проблем при COVID-19
Колко често COVID-19 се съпровожда с вирусна пневмония? Често ли се присъединяват вътреболнични инфекции? Еднакъв ли е процентът по държави, какво влияе на честотата на бактериалните усложнения при пациенти?
Вирусното увреждане на белите дробове се развива средно при 20% от пациентите с COVID-19. Терминът пневмония не е съвсем коректен, тъй като има свои характерни клинични, лабораторни и морфологични признаци.
В случай на новата коронавирусна инфекция увреждането на белите дробове е от съвсем различен характер. Това трябва да бъде отразено правилно в диагнозата – вирусно увреждане на белите дробове или, например, интерстициопатия.
Според публикуваните данни и клиничните наблюдения, вътреболничните инфекции усложняват протичането на тежки случаи на COVID-19 – средно това се отнася до 5-6% от броя на хоспитализираните.
На честотата на бактериалните усложнения влияние оказва медицинската помощ на тези, които са в тежко състояние.
Очевидно е по-широкото приложение на инвазивната вентилация на белите дробове, а този подход е фигурирал в ранните клинични наблюдения от САЩ и вероятно ще се съпровожда с по-висок риск от бактериални усложнения.
В болниците с по-широк достъп до имуносупресори от групата на моноклоналните антитела на COVID-19 също могат да се съпровождат с по-висока честота на вътреболничните бактериални усложнения.
Впрочем, за да се потвърдят тези хипотези, е необходим пълноценен статистически анализ.
Как се лекуват бактериални усложнения
Когато се развият бактериални усложнения – в повечето случаи става въпрос за нозокомиална пневмония, се назначават антибактериални препарати.
Вътреболничните инфекции обикновено, предизвикани от „проблемни” възбудители /микроорганизми, притежаващи множествени механизми на антибиотична резистентност/, се характеризират с висока леталност.
В случая с новата коронавирусна инфекция, която изходно протича с тежко увреждане на респираторните отдели на белите дробове и с дихателна недостатъчност, присъединяването на бактериална пневмония често се характеризира с неблагоприятни прогнози.
Защо справянето с бактериални инфекции е трудно
Наистина лечението на вътреболнични инфекции е сложна задача, и това е свързано с проблемни бактериални провокатори, които притежават множествена резистентност към антибактериални препарати.
От тях за най-опасни се смятат Псевдономас аеругиноза, ентеробактерии, златист стафилокок.
Ако се говори за социално-икономическите последствия, то антибактериалната резистентност е причина за повече от 700 000 смъртни случая годишно.
Ако не се вземат мерки за овладяването на проблема, то към 2050 г. този показател може да се увеличи до 10 млн. на година.
Наистина до преди няколко години проблемът с недостатъчния арсенал от антибиотици в клиничната практика беше доста сериозен.
Впоследствие обаче фармацевтичните компании пуснаха на пазара нови антибактериални препарати, които са с висока ефективност при лечение на бактериални инфекции, предизвикани и от проблемни провокатори.
Предстои ли появата на нови антибиотици
През последните години се появиха няколко нови антибактериални препарати, които са с висока активност по отношение на редица бактериални патогени.
За съжаление, процесът на създаване на нови препарати е доста сложен – от момента на откриването на молекулата до началото на използването на антибиотика в клиничната практика минават около 10 години.
От началото на клиничното използване на антибактериалния препарат започва обратното броене – формирането от микроорганизмите на устойчивост към действието на препарата.
Интересен исторически факт – още преди началото на широкото приложение на пеницилина медицината се сблъсква с проблема с устойчивите към него организми.
Първото съобщение за откриване на щам на Ешерихия коли, резистентен към пеницилин, датира от 1940 г.
Тогава е установено е, че причина за устойчивост на тази грамотрицателна бактерия към пеницилина е нейното свойство да образуват ензими, които разрушават структурата на антибиотика.
Изборът на антибиотика в конкретната клинична ситуация се основава на анализ на най-вероятните възбудители на инфекции. Уточнява се наличието на рискови фактори за среща с резистентни щамове на микроорганизми, а също и резултати от микробиологична диагностика.
