Да престанеш да играеш наложената роля, означава да придобиеш свобода и вяра в собствените си сили.
Няколко упражнения ще ни помогнат да си върнем идентичността и да поемем по собствения си път.
Гуруто на индуизма е писал, че човек се ражда с душа, но не и с личност.
Макар и във всички речници да пише, че тези 2 думи душа и личност са синоними, това не е вярно.
Душата носим със себе си.
Личността се създава от обществото като заместител, за да не се чувстваме напълно лишени от тъждественост.
Защото търсенето на душата може да отнеме много години в анализи и изследвания и е невъзможно през това време да изнесем цялата пустота и да останем в нищото.
В детството родители и учители са ни наложили какви трябва да бъдем.
Впоследствие, продължаваме сами под натиска на общественото мнение да си поставяме измислени цели и ограничения.
Изпадаме в зависимост от одобрението на околните.
Формираме се като личности.
Постепенно тази личност като костюм залепва към кожата ни.
И забравяме да търсим душата си.
Пътят към себе си изисква мъжество, налага се да излезем от зоната на комфорт, да изненадаме или да разстроим близките.
Това е цената за възможността да напишем свой собствен сценарий и рискуваме да намерим свое място в този свят.
Разбира се, не съществува каквато и да е вълшебна рецепта, която да ни помогне да спрем да играем роля и да се върнем към автентичността.
Подобно прераждане изисква постоянни тренировки, контрол и концентрации.
Следващите 5 прийома ще ни помогнат отново да се върнем на пътя, по който да върнем себе си.
1. Подгответе се за изпитание
Първо преминете през изпитанието мислено.
Отказът от роля – това е стресова ситуация.
Затова трябва да подготвим за нея своя мозък.
За начало си спомнете конфликтът, който не се е разрешил във ваша полза.
Отново превъртете цялата информация през ума, но вече по свой сценарий, с успешен изход за вас.
Обмислете всичко до най-малкия детайл – собствена поза, жестове, думи, реакция на вашия събеседник.
Това ще научи мозъка да преодолява стресови ситуации, и ще станете по-уверени в себе си, защото в този случай няма голяма разлика за нашия мозък – между измислената и реална ситуация.
2. Попълване на вътрешните ресурси
Вътрешните ни ресурси се хранят от успеха и нашето поведение, което няма до какво да доведе.
Изразяват се в същите таланти, които не използваме, и във вътрешния глас, който винаги искаме да чуем.
За попълването на вътрешните ресурси и за подобряване на връзката с тях помагат приятните спомени.
Особено от детството.
Спомнете си баба или дядо, които са ви подкрепяли, учителят, който е вярвал във вас и т.н.
Паметта се активизира и ще даде нови източници на възстановяване.
3. Погледнете отстрани
Помислете какво не ви устройва в настоящия ви живот.
Работа, цели, проекти, реакции.
За да се измъкнем от въображаемата личност, си представете вашият най-добър приятел, ясен, откровен.
Какво бихте посъветвали себе си да поправите и да промените?
Поговорете със себе си за това.
Запишете отговорите, за да не забравите.
Вслушвайте се по-продължително към себе си.
Сега, погледнете по нов начин на своята личност и ще можете да изберете друг път, друг начин да намерите себе си.
