Да престанеш да играеш наложената роля, означава да придобиеш свобода и вяра в собствените си сили.

Няколко упражнения ще ни помогнат да си върнем идентичността и да поемем по собствения си път.

Гуруто на индуизма е писал, че човек се ражда с душа, но не и с личност.

Макар и във всички речници да пише, че тези 2 думи душа и личност са синоними, това не е вярно.

Душата носим със себе си.

Личността се създава от обществото като заместител, за да не се чувстваме напълно лишени от тъждественост.

Защото търсенето на душата може да отнеме много години в анализи и изследвания и е невъзможно през това време да изнесем цялата пустота и да останем в нищото.

В детството родители и учители са ни наложили какви трябва да бъдем.

Впоследствие, продължаваме сами под натиска на общественото мнение да си поставяме измислени цели и ограничения.

Изпадаме в зависимост от одобрението на околните.

Формираме се като личности.

Постепенно тази личност като костюм залепва към кожата ни.

И забравяме да търсим душата си.

Пътят към себе си изисква мъжество, налага се да излезем от зоната на комфорт, да изненадаме или да разстроим близките.

Това е цената за възможността да напишем свой собствен сценарий и рискуваме да намерим свое място в този свят.

Разбира се, не съществува каквато и да е вълшебна рецепта, която да ни помогне да спрем да играем роля и да се върнем към автентичността.

Подобно прераждане изисква постоянни тренировки, контрол и концентрации.

Следващите 5 прийома ще ни помогнат отново да се върнем на пътя, по който да върнем себе си.

1. Подгответе се за изпитание

Първо преминете през изпитанието мислено.

Отказът от роля – това е стресова ситуация.

Затова трябва да подготвим за нея своя мозък.

За начало си спомнете конфликтът, който не се е разрешил във ваша полза.

Отново превъртете цялата информация през ума, но вече по свой сценарий, с успешен изход за вас.

Обмислете всичко до най-малкия детайл – собствена поза, жестове, думи, реакция на вашия събеседник.

Това ще научи мозъка да преодолява стресови ситуации, и ще станете по-уверени в себе си, защото в този случай няма голяма разлика за нашия мозък – между измислената и реална ситуация.

2. Попълване на вътрешните ресурси

Вътрешните ни ресурси се хранят от успеха и нашето поведение, което няма до какво да доведе.

Изразяват се в същите таланти, които не използваме, и във вътрешния глас, който винаги искаме да чуем.

За попълването на вътрешните ресурси и за подобряване на връзката с тях помагат приятните спомени.

Особено от детството.

Спомнете си баба или дядо, които са ви подкрепяли, учителят, който е вярвал във вас и т.н.

Паметта се активизира и ще даде нови източници на възстановяване.

3. Погледнете отстрани

Помислете какво не ви устройва в настоящия ви живот.

Работа, цели, проекти, реакции.

За да се измъкнем от въображаемата личност, си представете вашият най-добър приятел, ясен, откровен.

Какво бихте посъветвали себе си да поправите и да промените?

Поговорете със себе си за това.

Запишете отговорите, за да не забравите.

Вслушвайте се по-продължително към себе си.

Сега, погледнете по нов начин на своята личност и ще можете да изберете друг път, друг начин да намерите себе си.