Делфините са умни и дружелюбни, но имат и тъмна страна, от която косите ви ще се изправят.
Говори се, че делфините са умни и дружелюбни бозайници, които обичат да показват различни трикове.
Всъщност – всичко казано по-горе е истина, но делфините също извършват сексуални посегателства, в кръвосмешения и в детеубийства.
Делфините са умни и всеки, който е виждал, как изпълняват невероятни трикове, знае за това.
За тези от вас, които се съмняват, са проведени голям брой изследвания, от които безспорно се установяват техните способности за обучение.
В повечето случаи предмет на такива научни трудове са най-разпространеният известен вид делфини – афала или пъхтун, или големите делфини, към които спада и черноморската афала.
В класически научен труд за делфините, публикуван през 1984-та година, са приведени резултати от експеримент, по време на който обучавали женска афала с прякор Акеакамай да имитира чрез подсвиркване звуци, генерирани от компютър.
Звуковите сигнали, издавани от електронното устройство, и тези, с които отговаряла Акеамакай, се оказали удивително еднакви.
Блестящите възможности на мозъка на тези морски животни довели до възникването на нещо като култ към делфините, както в рамките на Ню Ейдж движението, чийто бум се състоял през 70-те години, така и извън неговите предели.
Но учените установили у друга много по-тъмна страна в природата на делфините. Оказва се, че се държат съвсем не така, както Флипер – делфин чудо, приятел и спасител на хора от едноименния сериал. Те са много умни, но също, както и хората, могат да бъдат гадни и коварни.
Групово изнасилване?
Кога настъпи брачният сезон, между мъжките делфини възниква яростна борба за женски. През 80-те години за първи път документално било записано как мъжките делфини агресивно се домогват до плодови женски в залива на акулите в Австралия.
Тормозът започва, когато двама или трима мъжки хванат женска. Мъжките яростно се нахвърлят върху своята избраница. В един от случаите този лов продължил 85 минути, като изминатото разстояние от ловците мъжки и преследваната женска било 7 километра.
При наблюденията впоследствие станало очевидно, че съставът на тези обединения от мъжки може да бъде непостоянен.
Малките групи мъжки обикновено били част от големи „супер алианси“, броят на участниците в които можел да достигне до 14.
Установило се също, че женските изобщо не горели от желание да участват в тези брачни игри. Агресията на мъжките по отношение на женските се изразявала в преследване, удар с опашката, убождане на главата, нахвърляне. Освен това мъжките хапели и се забивали в женските с уста.
Смъртният грях на детеубийството
Решителните опити на женските да се избавят от тормоза на мъжките, може да се окаже проявление на още една зловеща истина за делфините.
През 1996-97 година 37 млади делфини били изхвърлени от морето на плаж в щата Вирджиния.
На пръв поглед не можело да се разбере каква е причината за смъртта ми, но при изследване се установили фатални наранявания, извършени с тъп предмет.
Основно травмите били на главата, имало счупени ребра, сериозни наранявания на меките тъкани. Открити били доказателства, че вина за смъртта на младите животни имат възрастните делфини.
В частност, един учен наблюдавал в крайбрежните води на град в щата Вирджиния няколко поведенчески събития обозначени като „подхвърляне на деца“.
Подхвърлянето може и да изглежда като весела игра, но може и да пребиване до смърт на малки делфини, за да могат майките им отново да се разгонят.
През 2013-та година учени видели как мъжки делфин атакувал новородено, макар и в този случай бебето да успяло да избяга.
