Създадоха най-подробната карта на човешкия мозък, каквато изобщо някога сме виждали, като за целта е използван ПЕТ скенер на стотици хора, като са идентифицирани почти 100 нови зони в кората на главния мозък.
Докато повечето изследователи използват диаграми на мозъка на повече от 150 години, новата карта очертава 180 корови области, и ще позволи на учените по-добре да разбираме как мислим, говорим, и усещаме, като ще бъдат направени нови предположения за възникването и развитието на заболявания като аутизъм, шизофрения и деменция.
Мозъкът не е като компютър, който може да поддържа всяка операционна система и да подкарва всеки софтуер, казва неврологът Дейвид Ван Есен от Вашингтонския университет по медицина в Сейнт Луис, който е ръководител на международния екип от учени, ангажирал се със създаването на новата карта на мозъка.
Вместо това софтуерът на мозъка, който осигурява неговото функциониране, е свързан с неговата структура, на хардуера, ако може така да се каже.
Ако искаме да разберем какви са възможностите на мозъка, първо трябва да научим как е организиран и отделните негови структури са свързани помежду си.
За да създадат картата на мозъка, учените използвали данни от дългосрочно проучване, за целта на което бил направен мозъчен скенер на 1200 млади участници със специално разработено устройство за сканиране.
От това проучване учените използвали данните от мозъчния скенер на 210 млади здрави мъже и жени. Изображенията отразявали замервания в мозъчната кора на участниците – външният нагънат слой, нервната тъкан, която обвива мозъка и най-вече контролира паметта, мисленето, говоренето, съзнанието и сетивата.
Изображенията от скенера на участниците били както от състояние на покой, така и при изпълнение на елементарни задачи, изискващи мислене – като слушане на приказка или тестове на паметта, с цел измерване на мозъчната активност и с цел наблюдение на различните области на мозъка.
След получаването на изображенията от скенера, учените използвали алгоритъм за машинно обучение, създаден специално от изследователи на Оксфордския университет, за да се идентифицират определени области на мозъка, с определени кортикални координати между различните изображения от скенера.
Крайният резултат? Някои 180 нови области във всяко от мозъчните полукълба били очертани от екипа, като се потвърждават 83, които били идентифицирани в предишни изследвания, и били добавени нови 97, които били преди не са били забелязвани, или които са останали неописани от научната литература.
Не е лесно да се картографират тези области на мозъка, тъй като не са ясно обозначени във физиологията, както географските граници на Земята.
Напротив, сложни са и неясни, приличат по-скоро на политически субединици.
Тук няма резки разделителни линии, след които изведнъж започва другата зона.
По-скоро има плавен преход, което показва, че има смесване и координация между различните сензорни модалности и познавателни области.
И тези граници не са базирани на гънките на кората на главния мозък, а по-скорона сложните взаимодействия, комуникации и връзки между милиардите неврони, които изграждат кората на главния мозък.
Като такива, някои области са по-ясно различими от други. Една, наречена 55б се активира, когато чуем някаква история, и за нея е ясно, че е свързана с езика.
Но много други са нови за изследователите, а някои се свързват с повече от 1 вид умствена функция, което означава, че може да мине повече време, преди учените да разберат напълно значимостта на новия вид картография.
