Почти никой в пубертета не е бил доволен от своята външност и е завиждал на своите по-привлекателни приятели и не е харесвал това, което вижда в огледалото.
В преобладаващия брой случаи всичко е било точно обратното.
Принципно излишната самокритичност към външния вид е характерна за подрастващите.
Но ако излезе извън определени рамки и премине на първи план, става дума за психическо разстройство, чието име е дисморфомания.
Изследванията на патологичния процес показват, че този синдром е повече характерен за тийнейджърската и ранната юношеска възраст.
Повечето от пациентите са младежи на възраст от 12-13 години до 20 години.
Сред девойките тази патология е по-разпространена, отколкото сред момчетата.
В отделни случаи патологията може да има и късно развитие в зряла възраст.
Тогава възрастните чичковци и лели отиват при пластичен хирург с искане на за задължителна хирургична корекция без сериозна видима причина.
Причина за дисморфомания
Честа причина за недоволство от собствената външност, прерастваща в някои случаи в психически разстройства от типа на дисмоформония или дисморфофобия, стават психологическите фактори.
Рискови фактори
• Недостатъци на възпитанието в семейството – оскърбление на детето, неадекватно отношение към половите признаци. Съсредоточаване на родителите върху телесната тематика.
• Насмешки и критика от страна на околните, особено от връстниците.
Повече от половината пациенти признават, че периодично или постоянно са били подигравани в училище или в детската градина.
Децата са жестоки в това отношение, и често се присмиват на най-малките физически недостатъци на другите.
Тези 2 фактора при наличие на физически недостатък или прекалено съсредоточаване върху личността могат да доведат до развитие на постоянно патологично състояние, което е дисморфония.
Съществува предположение, че проблемът на дисморфаните е и в това, че приемат своята външност и известни изкривявания, поради нерушена функция на преработване на зрителната информация.
Тоест виждат съвсем не това, което е всъщност.
А хипотезата на заобикалящата среда обосновано обяснява, защо патологията има тенденция към нарастване на броя на болните.
Пропагандата в медиите на представата, че в човек всичко трябва да е красиво негативно влияе на самооценката на подрастващите и на все още неукрепналата им психика.
Стремежът към здравословен начин на живот и красота на тялото като цяло е позитивно явление, но не всичко се свежда до външната красота, която не е достъпна за всеки.
Симптоми на дисморфомания
Явното недоволство от собствената външност, особено ако има определени причини, все още не сигнализира за психическо разстройство.
Дори и за дисморфофобия се говори едва тогава когато идеята за физически недостатък стане постоянна и преобладаваща.
Трябва да се наблюдават и отклонения в поведението на тийнейджъра.
Избягва непознати компании и не се забавлява с връстниците си, не желае да говори пред хора, въпреки че желае. Сред приятели и познати се чувства в собствени води.
За развитието на дисморфомания сигнализират триада от показателни симптоми:
• Маниакална убеденост в наличие на физически недостатък. Възможно е да се дължи както на незначителен дефект, така и на липсващ такъв.
Физически недостатък може да бъде и прекалено големи гърди при девойките или голям размер на пениса при момчетата, привличащи странични погледи.
• Идеята за физическия недостатък при дисморфомания затъмнява всички други мисли и определя отстъпките на болния.
• Депресивно настроение – пациентът постоянно е потиснат, погълнат от мисли за собственото си уродство.
