Ефективността на този метод от проверена от столетия.
Допаминовият глад е най-модерната тенденция в сферата на здравословния начин на живот. Популяризиран е от Камерън Сепа – професор по клинична психиатрия от Калифорнийския университет, психолог с практика в Силициевата долина, САЩ.
Сепа пробва метода върху клиенти – инвеститори и служители на големи IT компании и стартъпи. И постига потресаващи резултати. За допаминов глад заговарят и известните световни издания.
Какво е това допаминов глад
Това е временен, за час или за ден, осъзнат отказ от удоволствия. Секс, любими филми, преглеждане на социалните мрежи, музика, хоби, бързо приготвени храни – за времето на допаминовия глад всичко е под забрана.
За сметка се разрешават разходките, медитацията, писането на хартия, заниманията с битови дела, готвенето и яденето на максимално проста храна, общуване с близки хора – но само лично, а не посредством устройства.
Този пост без силни вкусове, емоции и развлечения изглежда скучно, но и в това се състои неговият смисъл.
Как работи допаминовата диета
Предложената от Камерън Сепа допаминова диета се основава на когнитивно-поведенческата терапия – психотерапевтичен метод, който позволява на човек да извършва две важни действия:
- Осъзнаването, познанието, на собствените нелогични, негативни мисли, желания, потребности, навици и оценяване, как те влияят на живота.
- Изменението на поведението така, че да се намали въздействието на тези фактори.
Временният отказ от ежеминутните удоволствия дава възможност да погледнем света от друга страна. Например, да си спомним, че дори простата храна – хляб, мляко, каши, пресни плодове и зеленчуци, имат наситен вкус – просто не го забелязваме заради желанието бързо приготвените храни, които са с солен вкус и с много подправки.
Да разберем, че разходките на чист въздух насаме със собствените мисли е не по-малко приятна, отколкото гледането на социалните мрежи. Или да установим, че работата, която ненавиждаме е интересна и дори може да ни накара да се потопим в нея.
Скуката е изключително важна за продуктивността. На нейния фон всяка дейност, дори и тази, която по-рано сме избягвали, става привлекателна. В следващите поста дни сме невероятно съсредоточени върху изпълнението на работата. Възможно е да усетим, че никога не сме били по-продуктивни.
Възпитанието на осъзнатост – това е основният смисъл на допаминовия глад. Виждайки и оценявайки своите навици отстрани, получаваме възможност да ги контролираме. Това от своя страна подобрява качеството на живот като цяло.
Това помага да водим здравословен начин на живот или да проявяваме чудеса от работоспособност.
В стремежа си да засилим този ефект, някои фенове на допаминовата диета стигат и по-далече. Те намалят количеството удоволствия едва ли не до нула – отказват се от храна, спорт, секс, мобилни устройства, разговори и дори зрителни контакти с хората.
Логиката е такава – колкото по-силно се ограничаваме, толкова силно усещаме вкуса на живота, след като постът приключи.
Самият Камерън Сепа, и други психолози смятат, че този подход е неправилен, и се дължи на некоректността на термина „допаминов глад”.
Защо терминът допаминов глад е некоректен
За да се ориентираме, трябва да си спомним какво е това допамин. Това е невромедиатор, тоест химическо вещество, предаващо сигнали от невроните на мозъка към клетките на тялото и обратното, който играе важна роля в процеса на обучение.
Възнаграждава ни с чувство за удоволствие, ако направим нещо, което помага на нашия организъм да оцелее и предаде своите гени нататък.
Най-примитивният пример – открили сме полезен плод, изяли сме го, мозъкът оценява вкуса и качеството на получените калории и отделя допамин, и ни е приятно.
Така невромедиаторът помага за сформиране на т.нар. контекстно-зависима памет: „помни какво си изял, и се върни там, за да изпиташ отново удоволствие”. Или нас са ни похвалили за нещо – мозъкът е съобразил, че доброто отношение повишава шансовете за оцеляване, и отново отделя допамин. Става ни по-добре, стремим се да получим награда отново.
Допаминът е гаранция, че ще отпием, когато изпитваме жажда, че ще скрием в сянката на палещото слънце или няма да изпуснем случая да правим секс с половинката.
В съвременния свят получаването на приятни емоции е много просто. Изяждаме хамбургер – ето калории и отделяне на допамин. Пишем пост в социалните мрежи – внимание и отново отделяне.
Превъртаме новинарската лента на социалните мрежи – изпитваме усещаме, че сме част от нещо цяло, и отново допаминов бум. Разполагаме с много възможности за леснодостъпни удоволствия. Така обаче се формират зависимости.
Възможността бързо да получим награда разсейва вниманието и не позволява да се съсредоточим върху дългосрочните цели. С това се бори психотерапевтичната техника, която популяризира Камерън Сепа. Но не с допамина като такъв.
Допаминовият глад това е само название, а като термин е технически неправилен.
Човек физически не може да контролира нивото на естествено присъстващите в организма невромедиатори. Дори и напълно да се откажем от удоволствията – допаминът няма да стане по-малко – ще намалее само количеството на моментните покачвания, които не влияят на общия фон.
Това означава, че е напълно безсмислено да се ограничаваме във всичко, включително – храната и общуването.
Допълнителната продуктивност или по-силни усещания – това няма да донесе. Достатъчно е временно да се откажем само от някои ежеминутни радости.
Как да организираме ефективния допаминов глад
Това не е трудно. Редовно да отделяме време – няколко часа или да предположим, един ден, и съзнателно да ограничаваме себе си в тези желания, които са проблемни лично за нас.
Например, ако не си представяме живота без смартфон и социални мрежи, в периода на допаминовия глад трябва да оставим всички устройства.
Професор Сепа предлага да провеждаме допаминовия глад по следния график:
- 1-4 часа в края на деня – времето може да варира в зависимост от работата и от потребностите на семейството.
- Един почивен ден в седмицата – например, в събота или в неделя. Идеално ще е, ако прекараме този ден навън.
- Един уикенд на тримесечие – добре, ако го прекараме на преход в планината с близките, или да отидем в съседния град и да се полюбуваме на забележителностите.
- Една седмица в годината – съчетайте допаминовата диета с летния отпуск.
По отношение на последната точка – може би трябва да преразгледаме начина, по който прекарваме лятната почивка, да не се впускаме в безкрайни обиколки по заведенията по крайбрежието, обилно полети с алкохол.
По-скоро всичко по време на лятната почивка трябва да е максимално опростено – плаж по 2 пъти дневно, плуване, сутрин разходки по плажа, а вечер по центъра на курортното градче.
Разбира се, ако сме седмица на морето, можем да си позволим 1-2 вечери да отидем на заведение, и да се отдадем на удоволствията.
Самият смисъл на лятната почивка е тялото да си отпочине, а не го натоварваме с алкохол, и с безсъние, затова физическо натоварвания е максимално спокойствие, това трябва да е приоритет.
Препоръките може да изглеждат банални. И наистина е така. Допаминовият глад далеч не е новаторска идея. За това, че понякога трябва да си отпочинем от мобилните устройства, работата, и новините и да отделим време на простите неща, каквито са разходките и общуването със семейството, това ще ви го каже всеки психолог.
Освен това в повечето световни религии съществуват дни, в които се предписва да се откъснем от трудовата дейност, за да можем в тишина и на спокойствие да поразмислим, да бъдем насаме със себе си и с близките хора.
В християнската религия това са големите Коледни и Великденски постове, в които се препоръчват ограничения главно в храненето, като в някои дни, които са големи църковни празници, се допуска консумация на риба.
Допаминовият глад – това е само модерно название на проверен начин за възстановяване на силите и преразглеждане на житейските ценности, както и за възстановяване на силите.
