Кой родител не желае неговото скъпоценно чедо да бъде давано за пример в класа що се отнася до успеха? Майки, татковци, баби и дядовци, а също и учителят карат ученика да стои над учебниците.
Мотивът е един – „Без знания нищо няма да постигнеш в този живот“. И нашите деца получават важните знания, което се подкрепя от наличието на добри оценки.
Но толкова ли са съществени 6-ците украсяващи училищната диплома и до колко работодателят се интересува от дипломата за висше образование?
Гении, които не са се представяли добре в училище
Историята прелива от доказателства за липсата на връзка между училищните успехи и успешността в зряла възраст.
Така например научния гений, автор на около 300 научни труда по физика Алберт Айнщайн, е включен от биографите в списъка на слабите ученици, които са успели да се прославят в зряла възраст.
Известно е, че Айнщайн започнал да говори по-късно от връстниците си. Това накарало родителите му да мислят, че синът им имал отклонения в развитието.
Но тревожните прогнози не се потвърдили, момчето проговорило и тръгнало на училище като обикновените деца.
Но и с успехите си на образователното поприще Айнщайн не радвал нито родители, нито учители. Педагозите смятали детето за затворено, изоставащо и дори мързеливо.
Много от тях казвали, че на Айнщайн не го чака нищо добро. Те обаче много грешали. Възможно е причината за училищната неуспеваемост на бъдещия учен да се е заключавала в липсата на интерес у него към типичната училищна програма.
Айнщайн самостоятелно се готвел за влизането в Политехниката в Цюрих. А след това се прославил със своите научни трудове по физика и получил Нобелова награда за тях.
Чарлз Дарвин, поставил основата на теорията на еволюцията също не се отличавал с ученическа прилежност. Момчето не се интересувало какъв материал се вземал в училище, което довело до отчаяние неговия баща – лекарят и финансист Робърт Дарвин.
Комуникативните двойкаджии и затворените отличници
Двойкаджиите надминават отличниците по много позиции. И това не е шега. Например много бизнесмени, които не са се представили добре в училище в детството си, в зряла възраст достигат небивали висоти. Каква е тайната?
Американският писател, психолог и научен журналист Даниел Гоулман обяснявал този феномен, насочвайки към т.нар. емоционален интелект.
Той много се интересувал от това защо двойкаджиите преуспяват повече, отколкото тези, които успешно са се учили в училище и в университета.
Провеждайки редица изследвания, учените стигнали до извода, че именно емоционалният интелект е факторът, който определя това колко сме успешни в живота.
Като понятие учените обясняват ЕИ по следния начин – форма на социално знание, която включва в себе си способността да се отсяват и контролират собствените и чуждите емоционални състояния, да се различават и да се използва получената чрез тях информация за управление на собствените действия.
Накратко казано хората с по-добре развит емоционален интелект са по-приспособими към стресовите ситуации в живота, а следователно по-лесно се приспособяват към проблемите и се справят с трудностите.
Експертът отбелязва един от основните жизнени закони – за постигане на успех не е задължително да бъдеш най-умния, нужно е просто да успяваш да си взаимодействаш с другите хора.
Ако се погледне поведението на отличниците, т.нар. „зубъри“ – и на двойкаджиите, то в болшинството от случаите ние ще видим, че първите са затворени, концентрирани върху задачите и изследванията, а двойкаджиите са по-общителни.
За да се уравновеси усложнената ситуация е необходима смяна на подхода към образованието – да се направи то по-малко академично и повече социално емоционално.
