Емоционалната неустойчивост представлява личностно разстройство или психологически проблем, който се проявява с промени в настроенията, отслабен самоконтрол, с импулсивни думи и действия и прочие проявления на нестабилността на емоциите.

Всеки от нас проявява емоции в по-голяма или по-малка степен. Част от хората след психическо напрежение в работата си го изкарват на семейството. Това се нарича емоционално разтоварване.

Но има и по-конструктивни способи човек да се избави от негатива, за да не навреди на себе си и да не влоши отношенията си с околните.

Сдържането на емоциите и „преглъщането“ им също не е добра идея. Психолозите твърдят, че сдържането на емоциите може да стане причина за личностни разстройства и за сериозни проблеми със здравето.

Кога може да се преживее?

Емоционалната неустойчивост в повечето от случаите не се определя като заболяване. Характеризира се със следните проявления:

• Излишна раздразнителност;
• Избухвания – състояние на афект;
• Промени в настроението, понякога без видима причина, често неосъзнато ниско ниво на контрол на собствените чувства и поведение;

Тези проявления няма връзка няма връзка в повечето случаи със стресови фактори или с промените във времето.

Хората, когато за пръв път се сблъскат с емоционално нестабилен човек те смятат, че на него му липсва чувството за самоконтрол.

При емоционална неустойчивост човек се опитва да си намери „кука“, която да му позволи да изхвърли всичките си емоции.

Такива хора негативно се отнасят към критиката, не търпят възражения, не се опитват да уважават и да приемат чуждо мнение, винаги настояват за своето.

Видове и симптоми

Съществуват 2 вида емоционална нестабилност /неустойчивост/:

• Гранична;
• Импулсивна;

Първият тип се характеризира със следните фактори:

• Бурно, развито въображение;
• Мобилност на когнитивното възприятие;
• Прекомерна впечатлителност;
• Афективна лабилност;
• Болезнено възприемане на прегради, които се срещат по пътя към постигането на целите;
• Мъчително приемане на собствените неуспехи, грешки, „провали“;
• Стрес вследствие на хиперболизиране на това, което се случва;

Това е неустойчива психопатия, която граничи с такива психически заболявания като шизофрения. Граничният тип емоционална нестабилност се формира в периода на пубертета.

В тази възраст желанията надделяват над правилата и забраните, които са установени в обществото и в конкретното семейство или в обкръжението на детето.

За юношите с подобен тип емоционална нестабилност е характерна емоционалната нестабилност.

Тяхното настроение постоянно се сменя, което може да доведе до разочарование и разсеяност – както в училище, така през свободното време, по пътя, у дома и така нататък.

Хората с импулсивния тип емоционална неустойчивост са прекалено възбудими. Раздразващите фактори им оказват силно влияние.

Такива хора смятат, че – природата, съдбата, околните, са настроени срещу тях – всичко това може да им стори зло. За децата с такъв тип емоционална нестабилност са характерни такива качества като:

• Капризност;
• Лесно се обиждат;
• Изпадат в истерии;
• Проявяват агресия – словна и физическа;

Причини

Основната е дълго непреминаващо емоционално напрежение. То на свой ред може да бъде предизвикано от психологически травми, постоянни неуспехи в живота и стрес. Излишък или обратно недостатъчно внимание от страна на другите хора.

Лечение на емоционална неустойчивост

На първо място е необходимо да се избягват ситуациите, в които човек ще активизира своите емоции. Тоест на работа човек е необходимо да избягва да планира, когато е изнервен.

Също така трябва да отделя време за:

• Физически натоварвания;
• Танци;
• Йога;
• Плуване;