Северноамериканският енот Коди живее в английския град Стивънейдж. А Кейси Валентайн е на 24 години. И когато била в тийнейджърска възраст ѝ открили синдром на хроничната умора.
Няколко години по-късно ѝ било поставена диагноза – заболяване на съединителната тъкан. Девойката трябвало да остане без работа, останала зад четири стени и престанала да излиза от дома.
4 месеца по-късно Кейси си взела 6-месечния енот Коди. Тя го взела от съсед, който го държал в кошче за котки и не знаел как да се грижи за него.
Девойката и енота скоро свикнали един с друг. И дори животното ѝ помогнало да си възстанови връзката с външния свят. Когато не се чувства добре, той е до нея и без него никъде не би отишла и щеше да си стои у дома.
За младата жена било много важно, че успяла да избегне забраната за отглеждане на еноти като домашни любимци.
В тази история могат да се забележат два ключови момента, първият е терапевтичното влияние на животното върху човека. Има дори такива направления като терапията с коне – езда и общуване с конете и канистерапията – общуване с кучета.
Те са важни за възстановяване при психически заболявания, инсулти и други сериозни състояния. Тук от съществено значение е съчетанието на телесно-ориентираните и когнитивните – свързаните с опознаването на света, прийоми за въздействие върху психиката на човека.
Вторият момент, според психолози, който може да се открои е, че енотът помага Кейси да не потъне в самота.
Както е известно, енотът е много умно и общително животно, ако може така да се каже, с него е по-лесно да се установи емоционална връзка, отколкото, например, с рибките в аквариум.
Понижаването на социалната активност е сериозен проблем за хората с хронични заболявания, в този случай животното помогнало за увеличаването на тази активност, като същевременно на младата жена не ѝ се налагало да се сблъсква с неодобрителните погледи на околните и презрителното им отношение.
Всички знаем колко лошо се отнасят хората, към тези, които имат някакъв по-сериозен здравословен проблем, макар и през последните година тази обществена стигма да не е толкова силна, колкото в миналото.
Следва да отбележим, че никой един от нас не е по никакъв начин застрахован от развитието на каквито и да е хронични заболявания.
Във всеки един от нас така или иначе си тиктака една генетична бомба със закъснител, която предопределя предразположеността ни към различни заболявания, която получаваме като наследство от своите родители, а и не само от тях, но също и от предците ни.
Ето защо е важно да сме толерантни и да се опитваме да помагаме на всички хора, които се сблъскват със сериозни заболявания, поне доколкото ни стигат силите и възможностите.
Разбира се, днес се предлагат и здравни застраховки, които могат да ни предпазят от това да изпадаме в немилост, ако един ден се разболеем от неизлечима болест.
Но не всички български граждани имат възможност да заплащат подобни суми месечно или годишно, за да си подсигурят тази опция в случай на разболяване.
Най-добре е човек да не се разболява никога, но възрастта е един от основните рискови фактори за повечето разпространени съвременни патологии.
