Много от нас преживяват силен стрес, като освен в работата, през последните 2 години източник на допълнителна тревожност бяха заразените с коронавирус, а сега те бяха заместени от събитията в гранична по море страна.

Силните вълнения блокират способността ни да управляваме сами себе си и се поддаваме на провокации на тези, които очакват спор и конфликт.

Как да запазим здравия си разум в такава ситуация

Ако някога сте варили супа, то си представете, че сте сложили капака на тенджерата, затворили сте я напълно и сте излезли да вършите работа. След известно време температурата в тенджерата се повишава, обемът на течността се увеличава, и започва да прелива в крайна сметка. И дори да държите капака, пак течността ще започне да излиза навън.

С агресията става същото. Принудени сме ежедневно да потискаме тази емоция, тъй като обществото изисква от нас да се държим добре с околните, да бъдем позитивни и любезни.

Не трябва да отговаряме на груб началник, ако искаме да си запазим работата. По-добре да не избухваме пред близките, за да не живеем след това с чувство за вина.

Необходимо е да се въздържаме от крещене на детето, за да не му нанесем след това травма. Нашата способност да се сдържаме не е безкрайна. Понякога е достатъчна малка провокация праведният гняв като супа от тенджера да залее човека, който ни се е изпречил на пътя. Ето няколко начина за запазване на трезвата мисъл по време на конфликт.

1.Да потърсим рационалното в конфликта

Дръжте в ума си няколко мисли, една от които може да охлади вашата вътрешна тенджера с гняв. На първо място никой не е длъжен да отговаря на вашите очаквания, дори и да ви се струва, че трябва да е по друг начин. Освен това вие можете да повлияете само на своите чувства, мисли и думи, и да прехвърляте емоциите на опонента съвсем не е справедливо.

Помислете добре какво желаете от диалога. До колко поведението ви доближава до целта? Кой вариант за изход би бил приемлив? Едва ли е сериозно да се надявате, че след като изложите аргументите си, събеседникът ще ви застане на колене и със сълзи на очи ще признае правотата ви.

Желанието ни да превъзпитаме някого или да го накараме да възприеме това, което ние мислим често е утопично и скрива потребност от приемане и признание, които събеседникът не е задължен да ни дава.

2.Гледайте в огледало

Ако нечие мнение или позиция ви вбесяват, задайте си 3 въпроса:

  • Какво чувствам;
  • Коя черта или качество в мен предизвикват тази емоция;
  • Какво това говори от само себе си.

Опитайте честно да отговорите на тях. Представете си ситуацията – началникът ви се възмущава, че сте се закъснели за среща. Това ви дразни и ви ядосва, тъй като сте попаднали в задръстване и от вас нищо не зависи. И така опитайте да дадете формулирани отговори:

  • Чувствам ярост;
  • Взискателност, позиция на зрял човек, който реагира на провинило се дете;
  • Възможно е да завиждам на началника, че той може да разговаря с мен на такъв тон, а с него не, тъй като той е на такава длъжност. Но понякога аз разговарям със своите подчинени по същия начин. Защо да се ядосвам на човек, който се държи по същия начин, както и аз в същата позиция.

Самонаблюдението помага за разбиране на събеседника, възможно е дори да застанете на негова страна, а не да следвате деструктивната динамика в разговора. Възможно е да видите, че се ядосвате на човек, защото не ви слуша, макар и вие да не правите минимално усилие, за да го чуете.

3.Укрепване на собствената самооценка

Увереният в себе си човек не е нужно нищо да доказва. Унижавайки и оскърбявайки другите, подсъзнателно изживяваме собствените си травми.

Възможно е, дори да не помните за това, но някога по подобен начин е оскърбил и самите вас, а не сте имали възможност за реванш.

Дори и да изпитваме еуфория от собствената си правота по време на конфликта, в този момент нашите страхове и потребност от душевна топлота и грижа отиват във все по-дълбокото подсъзнание.