Мозъчните импулси не могат да лъжат – в това вече започват да вярват полицията и съдилищата в някои държави.
В действителност обаче този проблем е малко по-сложен, което изисква и по-обстоен анализ, предупреждават учени.
В Северозападния университет в американския щат Илинойс група психолози обучават студенти как да се извършат идеалното престъпление.
Казват им как да проникнат в малък кабинет, разположен на територията на университетското градче, описват къде са ценностите, сред които сребърен пръстен, а също им се съобщава в кое време на денонощието крадецът ще има най-малки шансове да бъде разкрит.
И скоро всеки от студентите ще се пробва в занаята на крадците.
Сама по себе си кражбата с взлом от началото до своя край е инсценирана. От тези експеримент на психолозите ги интересува по какъв начин човешкия мозък съхранява спомените си участие в престъпна дейност, и колко дълбоко те се скриват.
За тази цел е разработен и сценарий за постановка на кражба, а направените след приключване на експеримента заключения могат да окажат влияние върху изхода на някои реални съдебни дела.
Дълги години хората вярваха, че ако се демонстрира на престъпника това, което е извършил, ще сработи механизмът на разпознаване.
Но никой сериозно не се опитал да проучи така ли е това или не. Могат ли хората да накарат паметта си да не си спомня за нищо нежелано, и ако по какъв начин се случва това?
Фактът, че въпросът до сега не е изследван подробно, може да предизвика определено безпокойство, тъй като през последното десетилетие методите за сканиране на мозъка започнаха да се използват от полицейските и разследващи органи и съдилищата в някои държави.
В наши дни не е тайна, че не можем да се уповаваме на показанията на обикновен полиграф – „детектор на лъжата“.
Но битува мнението, че детекторите от ново поколение, чиито принцип на действие се състои в сканирането на мозъка, е по-надежден инструмент.
Вярата в тази технология е толкова силна, че вече започна да се прилага за установяване на вина, като най-широко е разпространена в Индия.
През 2008-ма година 24-годишната студентка Адити Шарма била осъдена на доживотен затвор, защото отровила бившия годеник на своя приятелка с помощта на сладки, накиснати в арсен.
Против нея имало и други улики, но при прочитане на присъдата подчертал, че електроенцефалограмата на студентката показала, че тя има „практически знания“ за арсена, и за това как било осъществено самото убийство.
Индийската полиция използва тази методика от 2003-та година.
Претоварените от работа следователи твърдят, че тази методика им помага да получават допълнителни улики и да ускорят протичането на досъдебното производство и за по-бързото произнасяне на присъда, които процедури се проточват прекалено дълго.
Заподозреният обикновено се довежда в малка стая без прозорци и му се пуска запис с различни твърдения, част от които са свързани с престъплението.
Мозъчната активност се отчита с помощта на 30 електрода и се предава в електроенцефалограф.
Но поне към момента ни остава само да се надяваме ще имаме достатъчно информация за потенциалните слаби страни на този метод и ще можем обективно да оценим неговата надеждност.
Разбира се, този по-съвременен детектор на лъжата не е позволен от българското наказателно право.
