Съсирването на кръвта е сложен биохимичен процес, чиято задача е преустановяване на кръвотечението.
Но би бил неизпълним или изпълним със закъснение при отсъствие на един от съсирващите фактори, списъкът на които се открива с фибриногена.
Първият фактор, участващ в осъществяването на коаголационната хемостаза /FI/, плазменият белтък фибриноген се образува единствено в черния дроб и не е само фактор за съсирването, но и строителен материал, способстващ за затварянето на наранените повърхности – протичане на възстановителен процес.
Освен това фибриногенът се отнася към белтъците на острата фаза на заболяванията, поради което се отчита при диагностика на патологии с възпалителен характер.
На денонощие този разтворим във вода гликопротеин се образува в количества от 2 до 5 грама на литър кръв, периодът на неговия полуживот, или полупериод на циркулация, е около 4 дни.
Значение на фибриногена и неговата норма в кръвната плазма
В случай на аварийна ситуация /кръвотечение/ следва незабавен отговор на системата на съсирването и на фибриногена /фибриноген А/, разтворен в плазмата и свободно циркулиращ по кръвоносните съдове в концентрации 2.0-4.0 грама на литър кръв, се включва и се опитва да преустанови кръвотечението.
За тази цел под ензимното влияние на тромбина се разпада до междинен продукт, наричан фибрин-мономер или фибриноген В, за да се превърне в следващия стадий с участието на фактор 13 в неразтворим фибрин-полимер.
Последният можем да видим в съсирила се в епруветка кръв под формата на бели фибринови нишки. Последните, образувани в раната на живия организъм, вземат участие във възстановяване на тъканта, помагайки ѝ да се възстанови.
Те остават на място, съставлявайки основата на тромба, който затваря отвърстието в кръвоносния съд.
Освен участието в процеса на съсирване и натрупване на тромбоцити, фибриногенът има и други задължения:
• Допринася за взаимодействието между стената на кръвоносния съд с елементите на кръвта;
• Фактор, определящ плътността на кръвта – визкозитета;
• Отнася се към протеините от острата фаза, поради тази причина повишено ниво се установява при редица остри патологични състояния;
Нормата на тази важен гликопротеин при здрави хора е с не много широк диапазон на стойностите и варира в пределите 2.0-4.0 грама на литър или 5.8-11.6 микромола на литър.
Сравнително ниско ниво се наблюдава при новородените деца, което е от 1.25 до 3 грама на литър кръв.
При жените фибриногенът се повишава по време на бременност.
С наближаването на раждането неговата концентрация може да достигне до 6 грама на литър и се смята за абсолютно нормално за приготвящия се за важното събитие организъм – системата на съсирване трябва да бъде подготвена, тъй като по време на раждането всичко е възможно.
Но при бременност нивата на фибриногена понякога се понижават, което се наблюдава в случай на отлепване на плацентата, емболии на околоплодните води и други тежки усложнения.
От природата е програмирано фактор №1 при жените да е повишен по време на месечния цикъл, тоест системата на съсирване при нежния пол, се настройва към физиологическите процеси, протичащи в женския организъм.
Първи фактор над нормата – какво означава?
Фибриногенът над нормалните нива означава, че системата на хемостазата е активирана и съществува от излишно образуване на тромби или пък в организма протича остра фаза на възпалителния процес обикновено тежко.
Така че повишено ниво на този фактор се наблюдава при тежки патологични състояния, засягащи жизненоважни органи и целия организъм като цяло.
