Учени от Университета Мисури откриха, че пренаталното излагане на мишки на химикали, използвани във фракинга може да навреди на плодовитостта на женските индивиди, което предполага, че вредните последствия върху репродуктивното здраве са възможни и при хората.
Излагането на химическите вещества, използвани във фракинга може да предизвика нарушаване на хормоналния баланс при мишките.
Изследователите отбелязват, че това е първото изследване, което разкрива връзката между излагането на химикали, използвани във фракинга и развитието на вредни последствия за репродукцията при женски мишки.
Предишни изследвания разкриват, че тези химически вещества са сред ендокринните нарушители, тъй като влияят неблагоприятно на фината хормонална регулация.
Скорошно проучване, проведено в университета на Йейл, прави оценка на наличните данни за 1021 химикали, използвани в фракинга, и се стигнало до заключението, че 157 от тях, са химични вещества като арсен, бензен, кадмий, олово, формалдехид, хлор, и живак – са били свързани с репродуктивни нарушения, дължащи се на токсичността.
Мишките били изложени на 23 химикали, широко използвани при фракинга, за разработване на газови и петролни находища, за да се определи тяхното въздействие върху основните хормони.
23 такива химикали били смесени от учените в 4 различни концентрации, вариращи от тези, откривани в питейните и подпочвените води, до нивата, които са обичайни са промишлените отпадни води.
Химичните смеси били давани на бременни мишки чрез водата за пиене от 11-тия ден на бременността до раждането.
Излагането на химикалите, използвани във фракинга, довело до промяна на яйчниковите фоликули.
Получените данни показват, че продължителното излагане на фракинг или сондажни химикали може да представлява заплаха за фертилитета на животните и потенциално на хората, отбелязва един от авторите на изследването Сюзън С. Нагел, от университета Мисури.
Неблагоприятни последствия върху плодовитостта са наблюдавани, дори при мишки, изложени на най-ниската доза химикали, което е по-ниско от нивата, които се откриват в подземните води в близост до скорошни разливи на отпадни води, замърсени с нефт и газ.
Женските мишки, изложени на неблагоприятното въздействие, били сравнени с контролната група мишки от същия пол, които обаче не са били излагани на тези химически смеси.
Изследванията показват, че в сравнение с контролната група мишки, тези изложени на фракинг химикали са с по-ниски нива на хормона пролактин, фоликулостимулиращ хормон, които определят репродуктивните способности.
Мишките, които получавали най-ниските дози от химическата смес, имали по-малко яйчникови фоликули, като се предполага, че тези мишки може би имат по-малък резерв от яйцеклетки, което означава и по-кратък репродуктивен период.
Излагането на най-високата доза химикали довело до увеличаване на броя на яйчниковите фоликули, което може да означава неправилното им активиране и евентуално загиване на фоликула.
Друга разлика между излаганите и неизлаганите на химикали мишки е – първите тежали с 10% повече на 21-дневна възраст, имат по-голям обем на сърдечния мускул, и се наблюдават други показатели за нарушение във формирането на този орган, и по-точно неговото удебеляване, което не било наблюдавано в контролната група.
Като обобщение може да се каже, че мишките, които били изложени на често използвани във фракинга химикали в утробата, показвали признаци на намалени репродуктивни способности, сред които промени в развитието на яйчниковите фоликули и хипофизата и занижени нива на репродуктивния хормон.
Тези констатации се основават на предишните изследвания, при които е било установено, че излагането.
