Що за медицински специалист е това и как може да помогне

Спонтанен аборт или загуба на бременност са доста разпространен проблем в съвременния свят. Ако вярваме на статистиката, до 20% от всички потвърдени бременности завършват със спонтанен аборт.

В първите 3 месеца рискът от спонтанен аборт може да стигне до 50%. След загубата на бременността може да е необходима консултация с няколко специалисти.

При изключване на гинекологични причини за спонтанен аборт може да е необходима консултация на специалист по генетика, по вътрешни болести, ендокринолог и други тесни специалисти, сред които и хемостазиолог.

Защо е важно да направим консултация с такъв специалист?

С какво се занимава хемостазиологът

Жените чуват за съществуването на такъв медицински специалист едва, след като им се препоръча консултация с него, и това не е изненадващо.

За тези, които нямат проблеми с бременността и никога не са имали тромбози, е позволено да не знаят за тази област на медицинската наука.

Жените, сблъскали със спонтанния аборт, научават, че този лекар се занимава с проблемите, свързани с нарушена съсирваемост на кръвта. Често се появява недоумение – каква е ролята на кръвта за нормалното протичане на бременността?

Проблемът е, че ако съсирваемостта на кръвта е повишена или има рискови фактори, сигнализиращи, че може да е повишена при бременност, това може да доведе до образуване на тромбози.

Тромбообразуването в кръвоносните съдове на плацентата, която е най-уязвима по време на бременност, е невидимо за очите и не се разпознава на ултразвук.

Плацентата не боли както сърцето при инфаркт. Всичко това доста затруднява ранната диагностика, и често наличието на проблем със съсирване на кръвта започва да се подозира, когато се наруши функционалността на плацентата.

Как и какво може да повлияе на съсирваемостта на кръвта

При много жени още в началото на бременността плацентата се отлепва, формират се вътрематочни хематоми.

В по-напреднала бременност с метода на доплерография се установява нарушение на кръвообращението в матката и плацентата, което на свой ред може да доведе до забавяне на растежа на плода.

Във втория и третия триместър също е възможно отлепване на плацентата. При редица жени се развива състояние гестоза – повишава се артериалното налягане, нивата на белтък в урината, възникват отоци.

Не, това не означава, че жената е с високо кръвно. Преди бременността дори може да е била с ниско кръвно.

Хипертонията във втората половина на бременността – това е вследствие на разпространение на патологичните сигнали от плацентата, тъй като функционира при свръхнатоварване.

Не издържа на нарастващото натоварване. И когато стане наистина много тежко, дава сигнал на всички кръвоносни съдове на тялото за опасност.

Рязко се повишава артериалното налягане, и ако не се постигне свалянето му с препарати, лекарите са принудени да пристъпят към родоразрешение, дори и детето да е недоносено. Появява се опасност от тежки усложнения – до летален изход.

С какво още се занимава с медицинския специалист

От позицията на хемостазиолога, спонтанния аборт – това не е само загиване на плод с тегло до 500 грама.

Невъзможността да бъде износена успешно бременност и да се роди бебе на термина, без усложнения, здраво и с нормално тегло, това е предмет на изучаване от тази сфера на медицинската наука.

Недостигът на хранителни вещества и на кислород води понякога до сериозно изоставане на растежа и влошаване на състоянието на плода. Това също принуждава лекарите да извадят принудително бебето, защото отвън ще му е по-добре, отколкото вътре.

Гроздовидна бременност, ранни спонтанни аборти, вътреутробна гибел на плода, преждевременно раждане поради високо кръвно, плацентарна недостатъчност. Всички тези проблеми имат доказана връзка с нарушено съсирване на кръвта.

Има възможност да установи кои жени са с повишен риск и да се вземат мерки за профилактика.

Кой е в рисковата група

Най-актуалният въпрос – как да се определи, че рискът от нарушения при съсирването и спонтанни аборти и преждевременно раждане е повишен?

Какви изследвания трябва да се направят? На първо място, не е необходимо да се правят изследвания, а да се оценят обективните рискови фактори. Сред тях са възраст над 35, съпътстващи хронични заболявания, три или повече раждания, предходна необяснима загуба на бременност.