Ако сте израснали в район, където не е задължително придвижването с личен автомобил, шансовете ви за успех са по-големи, отколкото на другите.
Смята се, че ходенето пеша има много предимства. Редовната двигателна активност ни прави по-здрави.
Хората, които живеят в райони, където инфраструктурата е приспособена да се ходи повече пеша обикновено са по-активни, а остава повече време за семейството и близките.
Но с това предимствата на местата, където има възможност да се ходи пеша, не се ограничава.
Оказва се, че децата, които прекарват началото на живота си в райони, където може да се мине без личен автомобил, повече шансове за успешен живот.
И е голяма вероятността техните доходи да са по-високи, отколкото на техните родители.
Ходене пеша и високи доходи – дали важи и за България
Нагоре по стълбицата
Икономическата мобилност е сила, която помага на човека да се придвижва нагоре или надолу по икономическата стълбица.
Първо ни интересува само „издигането”, и затова по-често говорим не за икономическата мобилност като такава, а за т.нар. социален асансьор.
Това явление предполага различни методи за издигане в службата, които хората използват, за да повишат жизнения си стандарт като цяло.
Но не само личните усилия на конкретния човек влияят на неговите доходи в бъдеще. Средата също може да окаже влияе на това кое стъпало на стълбицата ще заемем.
Неотдавнашно изследване показва, че способността за икономическа мобилност е свързана с това в кой район сме израснали.
Учените анализират данните на 9 милиона американци, родени в периода между 1980 и 1982 г. Те изследват каква е вероятността децата от семейства с ниски доходи, да постигнат високи нива на доходи към 30-годишна възраст.
Шансовете за успех при тези, които са расли в райони или квартали, където има възможност да се ходи пеша, са по-високи от тези, които са прекарали детството си в други условия.
Най-високо ниво на икономическа мобилност показват тези, чието детство е преминало в квартали или райони, където има възможност за придвижване пеша.
С двата крака към щастието
Предимствата на районите или на кварталите, където е възможно придвижването пеша, са много. Хората, които живеят в „пешеходните” квартали, могат да прекарват със семейството повече време и да губят по-малко време в път от дома до работа.
Също тези, които живеят на подобни места, по-често от останалите са с по-високо ниво на щастие и благополучие.
Изследователите отчитат, че резултатът може да отразява влиянието не на самата възможност за придвижване без автомобил като такава, а на други характеристики, присъщи за кварталите или за населените места, в които има възможност жителите да се придвижват пеша.
Кварталите и населените места, в които има добър пешеходен достъп, не означава да имат просто удобна инфраструктура.
Какво означава пешеходна проходимост на град или населено място
Пешеходната проходимост на един град означава, че неговите жители са с по-високи доходи, по-добро здраве и с по-голяма продължителност на хората, които живеят в него.
В тези населени места има повече работа, свързана с умствената дейност, а с не тежък физически труд.
Там е по-ниско и нивото на престъпност, а жителите се отнасят един към друг с по-голямо разбиране и са като цяло по-спокойни.
Семействата с деца, които живеят в квартали, в които придвижването без автомобил е максимално улеснено, също разполагат редица предимства.
Първо, имат възможност да пестят от поддръжка на автомобил, както и от гориво.
Второ, пешеходната достъпност на различните обекти на инфраструктурата дава на местните жители по-широк избор на работни места.
Следователно, икономическите възможности на населението са по-високи, отколкото в кварталите, в които придвижването пеша е почти невъзможно.
Когато нуждата от личен автомобил намалее, пред нас се отварят нови възможности в посока трудоустрояване и избор на високоплатена сфера на дейност, убедени са авторите на изследването.
Максимално улеснен пешеходен достъп - добро образование
Жителите на населените места, в които има максимално улеснен пешеходен достъп, е по-лесно да получат добро образование, тъй като могат да стигат по-лесно от всички други желаещи.
Гореизложеното изглежда като утопия за българските реалности. У нас достъп до добри работни места има само в столицата и още 2 или 3 по-големи града.
В Пловдив, например, индустриалните предприятия, които осигуряват високи доходи, са на повече от 10 километра от града, което изключва възможността за пешеходен достъп.
Това не е пречка органите, които вземат решенията относно градоустройството да предвидят в стратегиите си за развитие подобряване на пешеходния достъп.
