Хомоцистеинът – продукт от обмена на аминокиселината, превръщане на метиоина в цистеин.
Приблизително 70% от плазмения хомоцистеин е свързан с албумина, 30% е окислен до дисулфид и само 1% се намира в свободно състояние.
Повечето методи, използвани за установяване на нивото на хомоцистеина в кръвта, позволяват определянето само на сумарното съдържание на окислени и възстановени форми.
Резултатите от изследванията в по-голяма степен зависят от правилността на вземането на кръв и бързината на отделяне на серума от формените елементи на кръвта, тъй като в кръвните клетки непрекъснато се продуцира и отделя хомоцистеин.
Хомоцистеинът в кръвния серум – и до сега понякога пренебрегвана и от някои лекари аминокиселина.
Като вещество е известно повече от 100 години, но едва във втората половина на 20-ти век започна по-детайлното му изучаване.
Интересът към хомоцистеина нарасна, тъй като беше свързан със сърдечно-съдовите заболявания. В миналото лекарите грешаха, като обвиняваха холестерола във вредоносното действие върху кръвоносните съдове, днес в групата на „заподозрените“ попадна и хомоцистеина в кръвния серум.
Концентрациите на тази аминокиселина бързо се увеличава, поради известните на всички ни пагубни човешки навици – тютюнопушене и злоупотреба с кафе.
Хомоцистеин – какви са нормалните му нива?
Първо концентрацията на аминокиселината влияе на нормалното състояние на кръвоносните съдове. Първичното им увреждане зависи от не до толкова упоменатия по-горе холестерол, а от това колко е високо нивото на хомоцистеина в кръвния серум.
Тази аминокиселина, натрупвайки се, образно казано наранява стените, особено вътрешните, на кръвоносните съдове. Организмът, разбира се, се старае да компенсира и да се защити, миниатюрните наранявания започват да се запълват с малки тромби, а след това и своето неблагоприятно въздействие започва да проявява холестерола.
Така и кръвоносните съдове на организма започват да натрупват печално известните холестеролови отлагания и плаки.
Референтните стойности – концентрации на хомоцистеина в серума са – при жени 5-12 микромола на литър кръв, и при мъжете – 5-15 микромола.
Първият, който започнал да изучава токсичното въздействие на хомоцистеина е доктор Климер Мак Калли, и неговият научен труд е от 60-те години на миналия век.
Разбира се, в епохата на борба с холестерола, когато беше назначен за главен враг на сърдечно-съдовата система, на неговия труд никой не обърна внимание.
Но упоритостта на изследователя не познавала граници, той редовно публикувал научни трудове навсякъде, където можел, където неговите колеги можели да ги прочетат, и в крайна сметка принудил медицинският свят да признае вредното въздействие на високите нива хомоцистеин.
Когато изучавал хомоцистинурията – сравнително рядко, сериозно генетично заболяване, Мак Калли установил дефицит на витамини от група В, а също и някои ензими у болните.
Веднага щом пациентите започнали да приемат съответстващата терапия, състоянието на стените на кръвоносните им съдове съществено се подобрявало, макар и да не настъпвало пълно оздравяване.
Хомоцистеинът в кръвния серум, превишаващ нормата, като рисков фактор може да се предава по наследство. Освен това повишеното ниво на аминокиселината се наблюдава при всички жени, използващи като противозачатъчно средство специфични препарати.
Хомоцистеинът в кръвния серум, по-нисък с 30-40% - това е цел на съвременните учени и фармаколози, занимаващи се с проблеми на сърдечно-съдовата система.
Всяка 1 от хиляда мъже може да живее 8-10 години по-дълго, а при жените този период е по-кратък – около 4-6 години.
