Какво влиза в понятието „добри родители“?

Всеки един родител си има свое собствено определение за това понятие.

Някои се стремят да отстъпват за всичко на децата, други създават пълноценни условия за тяхното развитие и удоволствие, трети работят над себе си, за да станат децата добър пример.

Понякога тези стремеж при възрастните може да се превърне в маниакална идея да бъдат добри родители.

Защо това е опасно за всички членове на семейството?

Защо родителите толкова желаят да бъдат идеални?

Всички хора притежават самооценка.

Когато възпитават деца, също се оценяват и отстрани, мислейки колко добре се справят със своите задължения, осигуряват на децата всичко, което им е необходимо, удовлетворяват техните потребности.

Стремежът на родителите към идеалното също е свързано със самооценката.

Наблюдавайки резултатите от възпитанието – когато децата слушат, учат добре, възрастните се радват и вътрешно се хвалят за майсторството и такта.

Прекомерният стремеж към идеалното при родителите е по няколко причини.

Първо, възможно те самите да са възпитавани така, че грешките в тяхното семейство и нарушението на строгите правила строго са се осъждали и са се смятали за неприемливи.

Тогава възрастните, след като са нямали друг пример, отглеждат децата си в такива условия.

Друга причина за родителския перфекционизъм е необходимостта от усещане за собствено значимост и потвърждаване на високата оценка.

Тоест, когато с детето всичко е наред, то се държи добре, не се глези, спазва правилата, следователно и с нас като родители всичко е наред.

Някои родители смятат за свой дълг да възпитават здрави и щастливи деца, усещат, че от това зависи тяхното собствено щастие.

Това също ги кара да се стремят към идеално състояние.

Без значение от причината, стремежът на родителите да бъде идеални във всичко, да не правят грешки във възпитанието може да има и тъмна страна.

Невинаги носи щастие на децата и на възрастните, и дори може да бъде опасно.

Опасност от родителския перфекционизъм

Перфекционизмът създава определени рамки на взаимодействие и общуване във всяко семейство.

Кара възрастните да спазват определени изисквания, които се смятат за норма или са условие за щастие и благополучие.

Всички разминавания с тях могат да се възприемат като груби нарушения.

Родители и деца не признават грешките

В стремежа си към идеалното, хората не позволяват на себе си да правят грешки.

Постоянно да правиш правилен избор и да вземаш само правилни решения е много трудно и често невъзможно, защото човешкият живот невинаги се подчинява на контрол.

Влияят ни други обстоятелства и хора.

В този случай, когато хората са склонни към оптимизъм, все пак грешат, могат да получат силен стрес, защото не си позволяват грешка.

Тяхната самооценка се понижава и подценяват своите ранни успехи и достижения, възприемат грешката като трагедия или пълен провал в делата и плановете.

Същият подход към живота на родителите, стремящи се към идеалното във всичко, предават и на своите деца.

Да грешиш е нещо съвсем нормално.

Неправилните действия – това винаги е опит за човека, благодарение на който той се учи, анализира, прави заключения.

Ако родителите забранят на децата си да бъркат, така ги лишават от личен или социален опит.

Детето е лишено от спонтанна радост

Необходимостта винаги да прави всичко правилно и възпитано ражда напрежение.

Когато децата са принудени да поддържат образа на идеалния човек, се лишават от възможност да се държат естествено.