Някои хора се справят по-добре от други в борбата с грипа и може би подозирате, че те са родени с такива способности.
Ново изследване опровергава вярването, че силата на имунната система на организма е генетично програмирана.
В един от най-пълните анализи на имунната функция, извършен до момента, изследователите анализирали кръвни проби от 105 двойки здрави близнаци.
Те са измерили клетъчни популации на имунната система по 204 параметъра преди и след като всички участници в изследването са получили противогрипна ваксина.
Разликите в три четвърти от тези параметри зависят по-малко от генетиката, отколкото от факторите на околната среда, като например начина на хранене и предходните инфекции.
Генетичната предразположеност е нямала почти никакъв ефект върху начина, по който телата на изследваните хора са отговорили на ваксината срещу грип, съдейки по антителата, създали се срещу инжектирания материал.
Оказало се, че при близнаците, които имат едни и същи геном, имунните функции се различават поразително. Това явление било по-силно изразено при възрастните близнаци двойки, отколкото при по-младите.
Откритията, публикувани в сп. Cell, показват, че навиците на живот имат по-голям ефект върху силата на имунната система, отколкото ДНК-то, предадено от нашите родители.
Въпреки, че две по-ранни отделни проучвания посочват, че ненаследствените фактори допринасят за някои автоимунни заболявания като множествена склероза, последният анализ е един от първите, които изследват количествено генетичните фактори и влиянието на околната среда върху общото състояние на имунната система.
"Бяхме изненадани от степента на влияние на околната среда върху толкова много компоненти," казва Марк Дейвис от Станфордския университет по медицина, старши автор на новото изследване.
Едно откритие е особено впечатляващо. Факторът като предишна инфекция с цитомегаловирус засяга 58 процента от изследваните параметри.
Като се има предвид, че резултатите не показват дали тези промени предизвикват силен или по-слаб имунен отговор, те показват, че "цитомегаловирусът има наистина огромен ефект", казва Дейвис. Вирусът на Епщайн-Бар, друг микроб, с който често се инфектират хората, не е имал такъв ефект.
Дълбокото влияние на цитомегаловируса върху имунната система е, може би, не толкова шокиращо. "За да оцелеят, вирусите трябва да преминат през физически и вродени бариери.
Фактът, че вирусът все още е активен, означава, че е много добър в това, което прави", казва Питър Бари, биолог, който изучава цитомегаловируса в Университета на Калифорния.
Всъщност, цитомегаловирусът поразява всички части на човешкото тяло. И все пак, въпреки че повече от три от пет възрастни са били заразени с микроба, те не са знаели за това.
Това е така, защото около една десета от циркулиращите Т-клетки на един човек са специфични за цитомегаловируса. "Отнема абсурдно голяма част от силата на имунната ни система да неутрализира този вирус", казва Бари.
Учените не са сигурни защо вирусът на Епщайн-Бар, който също заразява повечето хора и се задържа в организма, не предизвика такъв силен имунен отговор, както е при цитомегаловируса.
Обяснението е може би в това, че вирусът на Епщайн-Бар заразява точно определен вид клетки, докато цитомегаловирусът може да се скрие в най-различни видове клетки.
Някои изследователи смятат, че наличието на цитомегаловируса е причината възрастните хора да са склонни да реагират слабо на противогрипната ваксина. Т-клетки се развиват в тимуса, но тази жлеза се свива с възрастта, и забавя производството на нови Т-клетки.
С напредване на възрастта, все по-голям дял от Т-клетките е използван от цитомегаловируса и така остават по-малко достъпни за борба със сезонните инфекции клетки.
Но има и доказателства, че цитомегаловирусът носи някои ползи. Изследвания при мишки показват, че заразените с цитомегаловирус животни се справят по-добре с бактериалните патогени.
И в проучване на маймуни изследователите открили, че ваксината, базирана на цитомегаловирус, защитава 50 процента от животни от инфекция с маймунски имунодефицитен вирус.
Виждайки ефекта от дейността на този микроб, учените препоръчват повишено внимание при тълкуването на ДНК тестове, които претендират да предскажат риска от множество болести от Алцхаймер до рак.
"Секвенирането на генома няма да ви каже всичко за вашето здраве", казва Дейвис. "Има цял диалог, който продължава между вашия геном и околната среда."
