Когато тялото е застрашено от инфекции и вируси, то „алармира“ за този проблем, за да могат да се вземат съответните мерки. Имунната система е уникална със своята неспирна защита на клетките и тъканите от гъбички и вредни бактерии.
Но понякога тя също може да бъде уязвима и да отслабне, допускайки оксидативният стрес да увреди клетките, и да им причини преждевременно стареене и възпаления. Без стабилен имунен отговор, животът на хората е немислим, затова нека поговорим малко повече за Вашата естествена алармена система, а именно интерфероните.
Повечето от Вас може би не знаят за тяхното съществуване и същност, но тази статия ще Ви помогне да обогатите своите знания.
Същност и работа на интерфероните
Интерфероните са белтъчни вещества, които се произвеждат от тялото с цел да се разпознаят различните видове вирусни инфекции или оксидативен клетъчен стрес. Те са молекули, които сигнализират здравите клетки от имунната система за опасност.
Те се разполагат върху клетъчните мембрани и по този начин помагат за унищожаването на рисковете от бактерии. Активирането на Т-лимфоцити, макрофаги и NK-клетки и защитата от ракови образувания също са отговорност, която интерфероните поемат в името на защитата на имунната система.
Тъй като принадлежат към групата на цитокините, интерфероните модулират възпалителния отговор, което означава, че могат да регулират секрецията на противовъзпалителни цитокини, които намаляват прекомерната имунна реакция.
Любопитен факт е, че интерфероните са първите открити антивирусни агенти, като за тяхното откриване са получени Нобелови награди, защото това е един добър старт в развитието на имунологията.
Типове интерферони
Има три основни типа интерферони, които се различават по своята структура, функция и рецептори. Ето кои са те:
- Тип 1 – този тип се състои от интерферон-алфа, интерферон-бета, както и някои допълнителни като омега, каппа и тау. Първият се произвежда от левкоцити и се използва за лечение на хепатит C и B, както и някои видове ракови заболявания. Бета се произвежда от фибробласти и неговите функции се изразяват в лечение на нервната система;
- Тип 2 – състои се от интерферон-гама. Той е основен отговорник и регулатор на състоянието на имунната система. Той се продуцира от Т-лимфоцитите и NK-клетките. Това помага на имунната система да разпознава антигените и да произвежда имунен отговор;
- Тип 3 – състои се от интерферон-ламбда, който е подобен на алфа, но неговото въздействие върху клетките е малко по-ограничено. Пример за качествено лечение е неговата намеса в борбата с вирусните инфекции на COVID-19.
Прилагане на интерферони
Недостигът на интерферони може да доведе до редица сериозни и хронични заболявания и затова те могат да бъдат допълнително инжектирани подкожно и интравенозно. В зависимост от заболяването, дозировката и лечението могат да бъдат с различно количество и продължителност.
Пегилираните интерферони се прилагат веднъж седмично за да се подобри ефективността, докато рекомбинантните интерферони се използват за по-сериозни заболявания като рак и хронични вирусни инфекции.
Хората, засегнати от рискове на дефицит на интерферони са вегетарианците и веганите, хора с храносмилателни проблеми, възрастните и тези, които приемат дълго време антибиотици.
Случаи, в които не бива да се прилагат интерферони
Терапии с интерферони обикновено не се препоръчват при случаи, в които пациентите са с тежки психични разстройства, с автоимунни заболявания, които са тежки и неконтролируеми, при хора, страдащи от цироза и при бременни жени. Това се дължи на страничните ефекти, които те могат да имат върху здравето на този тип пациенти.
Те могат да отключат още по-тежки депресивни състояния, които могат да се състоят от суицидни мисли. При бременните жени интерфероните могат да увредят плода, т.е. да имат тератогенен ефект.
Най-леките форми на странични ефекти могат да се характеризират с втрисане, непрестанна умора, болки в мускулите и грипоподобни симптоми. Те също не бива да бъдат подценявани, защото могат да прераснат в нещо много по-сериозно.
